МК - Валентин Шалтев. Болгария

Поетът художник Валентин Шалтев .

Валентин Шалтев по професия е художник от Балчик, където живее и работи понастоящем. Пише поезия както в римуван, така и в бял стих. Темите, които засяга, са разнообразни – морето, любовта, човешките отношения, смисълът на живота. Текстовете му са богати, с бързи смени на гледната точка и хубави картини и метафори.

*
Автобиография поэта:
Валентин Шалтев родился в 1954г. в г. София 1981 г. окончил профессиональное училище в г. Дупница,специальность Изобразительное искусство и обучение труда.1993г.-ЮЗУ”Неофит рильский „-г. Благоевград.С 1980 г.публикует стихи в журнале „Пульс”,в альманахе „Юг”,в журнале „Молодежь”,”Литературный форум” и др.1985-самостоятельная выставка г. Балчике.Член сдружения художников г. Добрича.1994-Каварна,Велико Тырново.1995-Варна.1996-Национальная учительская выставака в г. Велико Тырново.2005 публикует сборник стихов „Танго на подоконнике в ночи”.2006-Приз на поэзию в г. Петриче.с 2006 участвует в художественных съездах в республике Хорватии и является организатором съезда”Европейские горизонты2008-выставка в г. Тулча Румыния .2010-самостоятельная выставка вг. Галац,участи е в национальной выставке в г. Велико Тырнове ,Загреб(Хорватия)Залы парламента „Алианц Болгария”2011г.-Выставка в г. Констанца-Рувыния,Пуцк-Польша 2012 –Выставка в г . Браила-Румыния2014-Выставка в г. Букурещ –Румыния .2015-В,ставка в Курте де Ардеж-Румыния.Член СБХ.Его картины есть в галереях Болгарии ,Германии,Польши ,Италии,Швейцарии,Канады,Хорватии,в Министерстве транспорта и др.В 2016 выходит его сборник стихов „Жизнь на карте”.
*
https://www.kaldata.com/forums/topic/8372--/?page=139

Море,пристанище и градски светлини,
зад хоризонта е притихнала луната.
Да тя навярно някого следи,
или посреща скитащият вятър. 
Да си призная просто нямам път,
Байя и Монмартър са далече.
До тук под светлините на гръдът ,
се движат сенки вместо хора.
А аз съм вече,
подпрян до срутен, изоставен дом
и не на кръстопът,
добутвам на живота колелото.
Приятели изпратих мълчешком,
отказали житейската гологота.
Една жена до кофата с боклук.
Една торбичка метната през блока.
В торбичката бе моята душа.
Пристанището-сивкавата кафа.
Ден без акорди,без прощален звън.
С луната до последно взимам прошка.
Отново заваля и улиците вън,
се смачкаха ,
като подритвана от минувачите обложка.
 
Валентин Шалтев
*   *   *

Живот сега

http://www.shaltev.org/vvs/node/4
 
Тази арфа на слънцето
от рано е плиснала светлината от звуци по
стрехите.
Натежали от щастие двата гълъба радостно
предвещават деня със доспехите му.
Ситно-ситно набримчени по иглата на жицата
стрелкат своите бели коремчета
и във хор, и неистово
белите лястовици спорят нещо с врабчетата.
Във каруцата шарена на Салито от Йовково
се усмихва жена му, луда от щастие.
Преживяла, ще дава живот
и реди пасианси от картите си.
Този вятър, така е забрулил листа
в жълто, кафяво, зелено и алено,
че разстила килим цветове
по земята, потънала в шарено.
Самоук музикант ли си, вятъре мой?
Чакай малко,
ще счупиш клавишите.
Стига север, върни се на юг
и стигни там, където тополите
са забили в небето чела
и чертаят маршрута на птиците.
Този живот е живот сега.
Не се тревожете за костите ми.

*   *   *

Ежедневно

http://www.shaltev.org/vvs/node/47

Ако знаехме защо се обесват птиците...
От какво още да се пазим?
Боже, ти, който проповядваш всеобща любов,
не разбра ли, че тя е дърво без корен?...
Моят свят е като картонен замък,
сред който витаят измислици.
Непрекъснато сричам деня по прозорците …
Все така в понеделник кафето изстинало.
Вторник чука на вратите, изтрити от чукащи.
Няма хляб за живот.
Любовта е съвсем до поискване,
нося в джоба билет без посока за връщане.
Вече сряда изтича,
пред фасадите лъснати се тълпят минувачи,
поразсейващи скуката.
Тънък шлифер за дъжд, тънък свитък от вестници,
новини всеки ден,
след вечеря, познати до втръсване.
В този седмичен коловоз,
чанти, мрежи и пазаруване
пазърлъкът е само един - за душите ни,
Забрави колко струваме,
тя цената е вмъкната във дъжда и сълзите
във есенни облаци,
във среднощно будуване
или бухалски сънища!
А познай, ако съмне, дали ще сме същите,
щом животът ни вече е включен в цената на вестника!

*
Ежедневно-

перевод
Евгения Георгиева

Если бы мы знали отчего птицы вешаются…
И чего же нам опасаться?
Боже,Ты, кто проповедуешь всеобщую любовь
Не понял ли Ты ,что она это древо без корня?...
Мой мир как дворец из картона,где выдумки витают.
Постоянно я складываю день по слогам смотря на окна.
И опять в понедельник кофе остывший
Вторник стучится в двери от стучавших протертые
Нет хлеба на жизнь.
А любовь вообще до востребования
И в кармане билет без обратного направления
Уже среда улетает
Перед полированными фасадами толпятся прохожие тоску прогоняя.
Тонкий плащь от дождя,тонкая кипа газет
Новости каждый день
К вечеру знакомы до тошности
По этой недельной трассе сумки ,сетки, торговля
Торгуемся только мы душами позабыв сколько стоим
Вся цена включена в дождь и слезы,в осенних облаках
В средночной бессонице или филиных снах
Вот ,узнай на рассвете мы будем ли теми же,
Раз жизнь включена в газетную цену!
 
*   *   *


Кръговрат


Под старата смокиня дремят спомените,
завързани като мишена са.
Тя, между другото, отдавна е изсъхнала,
с мечтите ми,
останали без клоните
на миналите дни,
на сбъднатите и неслучени любови.
През прага на половина от годините,
през крясъка на чайките по билото,
премина - може би завинаги
и се изтече някъде през пясъка,
животът ми - една пробита раница.
Докато чаках някъде по гарите,
по старите олющени тавани,
да срещна моята звезда,
допивах чашата му, сладка и горчива,
Така и не разбрах, че съм оставил само корени,
забити между другото в сърцето ми,
а аз съм се превърнал във мъгла,
която стеле вятърът до Цветница.
Дъхът на водорасли ме опиваше.
В отворената стая на живота ми,
нахлуваха и си отиваха случайности,
а после, през невероятната му мелница,
се смилаха и ги отмиваше дъждът през март.
Така, след всяко зазоряване,
умираше по малко в мен светът.
И се превърнах в мим,
в нищожна плът,
все повече подвластен на сезоните.

*   *   *

Ноктюрно


Вятъре мой,изповеднико вятъре.
По любов,по желание-безпощадна стихия.
Колко пъти разтваря листата на розите
и дъхът им отнесе ли горе на хълма,
а криеш?
Не разнищвай когато боли,не размеквай душата ми.
Този път,аз те моля,стани ми побратим.
По неволя съдник,по неволя слушател.
Все едно е!
Последно!
Но къде по-нататък?
Ти от Ева до истината стъпълата изкачва ли ги,
та ме спираш и мене?
А ,какво е оттатък?
Радостта е от празника.
Самотата е дар на разумните.
Щом да страдаме можем,да обичаме,
също достойни сме!
И какво ,че по стъпките есен е,
подготви се за лятото.
Под смокинова сянка са подпрени веслата.
И ще търгнем щом кажеш,ти подишай в платната ми.
Ти бъди ми довереник,аз ще бъда приятел.
Всичко можем да имаме-само не свободата си.

*   *   *

Сбогуване


В стаята лапата свети.
Горе умира някой.
Бавно отпускат ръцете нишките на пердето.
Така се прощават навярно с ласките на обичан
и се сбогуват завинаги с бузите на момиченце.
После очите се мъчат ,да отпечатат във себе си,
дългата тъмна линия на перваза,додето,
сами се затварят отпуснати някъде между дните,
уловили във въздуха бялото на стените.

Утро е.
Махат ключалките и се изпращат съседите.
Плясват с криле врабчетата,стрелват се към скелите.
Пътник размахва чантата.
Спъва се във багажа си.
Стискам билет от вчера.
Горе вече не свети.


*   *   *

Крайбрежни сонети

http://www.shaltev.org/vvs/node/53

Вечерната проверка на нощта
разсипва вяло тюркоазни трели.
В платната на рибарите сега
созополоките ветрове са спрели.
И става тихо, като пред олтар -
от тази тишина боли сърцето.
Куплети на Сафо прехвърлят стария чинар
и плисват по грантните павета.
Пред прага на отворена врата
замислено стоят две сенки бледи.
Едната е душата ми сега,
а другата през седемте морета.
Целувам се неистово със тях
от страх да не остана в свойто нищо.
Какво ще пропилея аз разбрах,
какво съм пропилял - разнищих също.
От кладенеца древен на нощта
изпих горчивина от сто морета.
И ето ме сега стоя така пред къщи стари и дървета.
Пред пясък от незнайни времена,
приел капризите на ветровете.
Аз зная, песъчинка съм една
във стъпките на Боговете.
И чакам порив, чакам, чакам, знам
ще отнеса созополсокото време.
Да може лятото му да ме топли пак,
щом зимата палтото ми заеме.

*
ПРИБРЕЖНЫЕ СОНЕТЫ (вольный перевод П.Голубков)

Уж поверка вечерняя к ночи зовет,

вяло льет бирюзовые трели.

В парусах рыбаков, так устав от забот,

задремать уже ветры успели.

И становится тихо, как пред алтарем –

от такой тишины ноет сердце.

И сонеты Сафо льет усталый платан

на граниты – от ларго до скерцо.

На пороге две бледные тени сидят

у распахнутой двери, мечтая.

И одна из них – это душа моя, в ряд

с ней – другая, стихия морская.

И, целуясь отчаянно с ними - мой страх

не остаться без тени, похоже.

Понял я: расточительно тратил их - ах,

и впустую раскручивал тоже.

Я из древних колодцев пил горечь ночей,

горше сотни морей что, скорее.

И стою вот сегодня, как будто ничей,

среди старых домов и деревьев.

Как песок, с незапамятных давних времен,

все капризы ветров принимавший.

Я же, знаю - песчинка с морских берегов

для игривых ветров патриарших.

И порыва я жду, жду, не зная, чего

(мне знакомы Созопола «танцы»).

Это лето мне то ли подарит тепло,

то ли зимним пальто запасаться.
 
*   *   *

Серенада под прозореца на моята любов

http://www.shaltev.org/vvs/node/57
 
Къде пак ме разхожда тая муза
във пълното със клюки днес такси.
Отново любовта ми да пробужда,
това ли неочаквано реши.
Просвирва даже два акорда цели
по старата китара у дома.
Навярно е решила да намери
къде седиш на пейката сама.
Ти,Господи,
нима си се отчаял,
от твоя верен поданик - нима,
та си решил в неизмерими рими,
да и разказвам своята съдба.
Да, луд съм,
даже и Петьофи
не би възпял такъв безумен син,
опитващ се да оживее
напук на свършващите чудеса.
На музата ми може би додея,
но няма да и дам сега развод.
Ще нижа своите строфи под прозореца -
Тъй както Дебелянов в осми полк.
Такава серенада в алегрето,
опъната в прането на нощта.
възнася тя душите на поетите.
Кандински, Гоя
знаят лудостта.
И аз от любовта си ще отпия,
защото няма как да кажа « пас».
Две пики и едно асо спатия -
това ли да оставим тук от нас?

*   *   *