МК - Мария Чулова. Болгария

Мария Чулова е автор на четири публикувани книги: две стихосбирки и две с литературна критика и есета.
Мария Чулова има три степени: българска филология, английски език. филология и икономика.

Носител е на наградите за наука и изкуство на фондацията „Отворено общество” и на НПО „Единение Д.Е.Н.”. Преподава в Общинския детски комплекс в гр. Пловдив, превежда от и на английски език.
Книги
1. Минутата, отлитнала от тебе : Стихосбирка. - Пловдив : [Астарта], 2010. - 61 с. : с ил. Изд. на лит. клуб "Младост" и поет. акад. "Добромир Тонев". - Биогр. данни за авт. на гърба на загл. с. - текст на бълг., гр., англ. ез. ISBN 978-954-350-090-1
2. Без идоли : Критика и есета. - Пловдив : Унив. изд. "Паисий Хилендарски", 2012. - 175 с. Библиогр. след отд. теми ISBN 978-954-423-763-9
3. Символно-аналитични наблюдения : Духовни биографии и паралели : Литературна критика и есета. – Пловдив : Зеница, 2013. – 186 с.
ISBN 978-954-9674-34-7
4. Социална мрежа : Пловдив : Университетско издателство “Паисий Хилендарски”, 2015. – 72 с.
ISBN 978-619-202-012-5
Адрес: Мария Стоилова Чулова, ул. „Иларион Макариополски” № 26, ап. 12, ет. 3, гр. Пловдив п.к. 4000, тел. 0894 37 47 98, Виваком, електронна поща: mariyachulova@gmail.com. Дата на раждане 23 април 1977 г.

Мария Чулова

" Нашата пролет " 
*
  Наша весна

 перевод Владимира Манчева

Когда меня твой взор ласкает,
когда я вижу, что желанна,
в душе деревья расцветают
и просыпаюсь утром рано.
 
К труду и ласке я готова,
лишь скажешь пару слов приветных.
Мой ум, поэзией взволнованный,
стремится к вишням белоцветным.
 
И мои мысли побелели:
в стихах, романсах и сонетах.
Весну не каждую воспели –
наша весна осталась где-то.
 
*   *   *
На Сергей Есенин

Друга песен е в сърцето ти,
но Есенин щом не го смути
с хлъзгавия си път и строежа
мечтателен на бурни мисли,
без да си го прочел си невежа.
Без Сергей да вземеш изпита-
няма светлина, вятър вее в пустота.
Бързо, любознателно си спомни
откъде идваш и се върни.
Живот и поезия – есенция, синтез
в наследството на младия поет,
проумял каквото тез и онез
в тежки томове безчет
събират на грамади – амбалаж.
Смъртта поканил, макар младеж,
простил се с цвятята, отрезнял,
но в прокобни тръпки ласки зрял.
Любовна мъка недоизлял,
пя за яда си от света сляп.
С отдавна загорчалия му хляб,
вече от кръв и сълзи пропит.
Безбрежната илюзия на века –
комуната не се запази като щит
на бедстващи босяци и отрудени,
а лепнала греховен отпечатък
върху властните чела – кумирни
през социализма и дори оттатък
в недочаканото време – комунизъм.
 
*
Сергею Есенину

перевод Владимира Манчева

Другая песня в тво;м сердце,
но если Есенин не смутил его
своим скользким пут;м и строем
мечтательным бурных мыслей,
не прочтя его, ты – невежа.
Без Сергея экзамен сдать –
в темноте остаться, ветер веет в пустоте.
Скорее, любознательно вспомни
откуда происходишь и вернись.
Жизнь и поэзия – эссенция, синтез
в наследстве молодого поэта,
понявшего то, что эти и те
в бессч;тных массивных томах
собирают ворохами – макулатура.
Смерть пригласил, хотя и молод был,
простился с цветами, протрезвел,
но в зловещем трепете ласки узрел.
Любовное страдание недорассказал,
он пел о сво;м гневе на слепой мир.
С давно горьким его хлебом,
уж напо;нном кровью и сл;зами.
Безбрежная иллюзия века –
коммуна, не сохранилась как щит
бедствующих босяков и трудящихся,
а заклеймила греховной печатью
чела власть имущих – кумиров
при социализме и даже после –
в ненаступившем времени – коммунизме.

*   *   *
На Гео Милев

Пламъкът гори свещта.
Не угасва твоята свещ, Гео!
Припламва сред тъга
и отломки от отминала епоха.
Операция „Око”
с очи неутолени от книгите.
Воин на езика
и в театъра чу пукот
на чуждоезичие.
Мила те откри разглобен
на фрагменти и ред
сложихте заедно:
Свобода на словото
в „Ден на гнева”.
Ще бъде, Гео!
Мария Чулова
30.12.2015 г.
Пловдив

*
Гео Милеву

перевод Владимира Манчева

Огон;к сжигает свечу.
Не гаснет твоя свеча, Гео!
Вспыхивает среди печали
и обломков прошедшей эпохи.
Операция „Глаз”
с глазами неутол;нными книгами.
Воин языка
и в театре ты услышал треск
иноязычия.
Мила нашла тебя разобранным
на фрагменты
и вы вместе
порядок установили:
Свобода слова
в „День гнева”.
Так будет, Гео!

*   *   *
Обичам

На Мартин Камбуров
І.
Подходящите избледняват -
неподходящите остават!
После се разхождаш гол в Созопол.
Могат да убият жена с един тон перли,
могат да убият мъж с игла за коса,
могат с копринен шал да те задушат,
но ти покосяваш с „Издразни ме!
Искаш по два гола на мач и обяснение.
Не ти го дължа!”
Не казвам „Всичко или нищо!”,
а казвам: „Избери: „Не сега, а тогава!”
или „Не тогава, а сега!”.
За тебе има много подходящи,
защото твърдиш, че си един на сто.
 
Аз съобщих, че съм най-подходящата,
понеже съм една на милион.
Ти си натрупал милион
и още толкова желания, готов да осъществиш.
Аз съм натрупала издадени и неиздадени книги,
споделени и неосъществени любовни истории.

ІІ.
По пързалката се спускат дните,
откакто споделих си любовта,
по-бързи от игра на късмета,
по-точни от прелетни ята,
които знаят „Via pontica”.
Твоят тип жена е пика,
със смугла гръд, разпръсква сексапил,
с широка усмивка тебе вика,
а чашата на трепета докрай изпил,
ти волният играч си в любовта.
Всяка помни, че не е сама,
аз не мога да съм всяка,
а ти друго не предлагаш,
другите не забравяш.
Не си мъж готов за брака,
не идва Неродената мома.
Сред нощ зовеш по телепатия
да ме срещнеш във Фейсбук,
изпращаш ме да търся друг,
понеже си добре възпитан,
се дразниш от симпатия.
Аз мисля, че ще ме намери,
днес или утре, някога,
не му обещавам всякога.
Това бе стъпка в изневери,
които няма да се случат,
щом Бог изпрати този романс,
за другите не давам шанс.
Урокът нов да науча:
-Отвърна ми, че си мишена
а аз страшна, опасна, особена.

ІІІ.
Бременна от чувства, аз съм айляк,
денем търся си занятие,
нощем пиша за пропуснато,
сутрин моля да те обичам пак,
нищо, че нямаш понятие
от граматиката на моето.
Всеки има своя живот –
ама никой няма живот
за себе си, а аз за тебе
не искам само счупени огледала,
искам да се оглеждам в очите ти.
Няма да изтегля друг жребий!
Мария Чулова
м. септември 2013 г.

*   *   *

Дъщерята на Ахил

Обикнах живота, тъй както книгите!
Но колкото по-пъстрокрили са дните,
редящи преживяното в делнични дневници,
по-едноцветни томчета прелистваш ти.
Четеш ли романи на невидяно и недокоснато
от порива и разума, по-малко вписваш ти.

Наемник като Ахила Пелеев,
но не тъй славно укрилен,
труженикът търси порив
за усмивка към съдбата.

Дано и тя при него да поспре,
понеже ден за ден му къса хляба
и нишката преде, плете,
а после си пестим трохата.
Несъвършените обират славата.
Защото няма място на върха.

Поезия, мечти, любов – а после глад,
безпътство и деца на любовта.
Ахиле, златокъдри мирмидонецо,
тракийка ти дари наследница.
Мария Чулова
 
*   *   *

Любовен дълг

Дължимата любов в аванс получи,
а неочаквано ще вземеш двоен дан,
затуй, че в утрото сам заключи
обратния си път за вечерта.
И идва час, морни страннико,
от дългия си път да се отклониш,
но няма как резето да сломиш,
щом наречен си накратко –
данъчнозадължен – на мен.

Воюва в мене обич към фиданка,
избуяла в страстта на самка,
и паднала осчетоводена,
но никога не е покорена.
В бурята житейска знам,
любовният баланс е в плам,
а после все не се уравновесява,
докато единият се възвисява.

Бреговете речни докосва зной,
а венецът го отнесе порой.

Стихотворението е писано в Хисаря през юни по време на дните на курорта и по повод рецитала "Всичко е любов".
Мария Чулова е завършила основното си образование в СОУ "Христо Смирненски" в Хисаря.

*   *   *

На Славейковци

Не идва време за достойни песни,
най- ми падна струна на лира.
Тъй гаснат пойните гласове.
Левове, турски лири или евра -
къде ли париците отиват?
В кой ли джоб за култура?
 
Както сиротният поет пита
за хляба и ножа у владици,
друг велможа раздава питата,
която месиха Славейковци,
 
то премиерът да се наложи
да махнат данъка за лирата,
докато не окачат във Вавилония
последния певец от Аполония!
 
Честни личности, достойни,
от нашия земен рай чезнат,
а ореол остава над глогини,
лириците ни да увенчават!
Мария Чулова

*   *   *

На Федерико Гарсия Лорка

Загледан над огледала
от чакащи любов води,
такъв бих те нарисувала.
Целувал жена с ментов дъх
високо в далечния балкан.
С вкус на босилек в устата
пренесе тук южния полъх.
 
Не си целунал мен - зеленооката,
а сянката на смуглата циганка,
чиито седем братя с дуенде
оседлавали за теб конете.
И търсили са те край смокиня,
на която някой Юда ще се беси.
Продал би тебе, Федерико,
за сребърна кама поне!
Горчивината на едно сърце
обагря злъчни цветове.
И пак пасат там конете,
дето седлата и юздите по смокинята висят.
          Мария Чулова,
Пловдив,2 април 2012 г.

*   *   *

Раздаден

Мъж без пари, душа и сърце
не е залък с чубрица,
не е фосил без съмнение,
не е нещо за губене,
не е губил и мене.
Не е заем за връщане,
комуто пари назаем
не искам и не желая
полусърце да позная,
а душата не давам
дори и на Бога. Не е готов.
Дал е на друга,
щом вече е раздаден,
ще взема и ще иска –
сърце, пари, душа –
и забрави получовека,
полуинтелигента и мъжа.
Мария Чулова

*   *   *

--------------- ---------------- ------------------
Предчувствието на поета Пеньо Пенев за смъртта

„Зная, малко е само да те обичам, Родино!-
Трябва да бъда от тебе обичан и аз!” – така поетът Пеньо Пенев става самовзискателен и взискателен, когато се разочарова от съвременниците си. Издигнал в култ Маяковски, той жадува неговата нерадостна съдба. Това ще е спасение от земните му мъки, когато е отхвърлен от художествения елит, от съпругата си Мария и от комунистите. Неговото пристрастие към алкохола идва от разочарованието, но и самото то го подтиква към психологически консултации. Година преди смъртта си Пеньо Пенев е на лечение в психиатрико-неврологичен диспансер и е възможно лечението на депресията му да е довело до зависимост, а по-късно той прекалява с приспивателните и си прерязва вените.
Прощава се съзнателно: „Довиждане! Мен чака ме епохата, Сина си слънчев чака вечността”.
Обреченост е едно от основните чувства в поезията му. „Всеки друм става тесен за двама, всяка радост е бременна с мъка” /”Пътека”/. Не понася клюки и злини, Мария го изоставя и отива при родителите си с малкия Владимир, поетът се надява тя да му носи цвете на гроба и да е с него в смъртта. Самосъзнанието му за значимост и величие, му помага във вярата, че „И с нивите зелени ще се слея, на вятъра с неглъхнещия зов. Напразно било всичко що да крия – едно сърце дълбоко нарани!”. Преди да допие горчивата чаша, Пенев написва предсмъртни писма и стихотворен цикъл, който обяснява защо е посегнал на живота си. Вярва, че е могъл да напише едни от най-хубавите стихове на епохата в идните пет години, но обстоятелствата го подтикват към гибелното самоубийство.

Мария Чулова
------------------------ ------ -------------------


Рецензии