Ольга Гоголева - Пленница

В жизни каждого, безусловно,
Есть судьба своя и свой крест.
Объявил ты мне вдруг:"Виновна"
И взял сердце моё под арест.

Может сам ты того не знаешь,
Когда смотришь в глаза мои,
Что ты душу мою пытаешь
На осколках невинной любви.

Когда слышу тебя и вижу,
Словно в омуте я тону
И за это себя ненавижу,
Находясь у тебя в плену.

Вот такая мне выпала участь
И никто в том не виноват,
Быть в плену и тоскуя,и мучась,
Когда нету дороги назад.

И пока ничего не изменится,
До каких, неизвестно, пор
Так и буду твоею я пленницей,
Раз уж вынесен приговор.

Протяну для наручников руки,
Ничего не желая взамен...
Я согласна на эти муки
И на этот, пожизненный, плен.



Превела на Български: Юлияна Великова

ПЛЕННИЦА

Във всеки живот безусловно,
съдбата има своя кръст.
Нарочи ме ти за „виновна“
и сърцето ми взе под арест.

Ти може туй да го не знаеш,
но щом в очите ме погледнеш,
че ти душата ми измъчваш
връз късчета любов невинна.

Когато чувам те и виждам,
като в бездна аз потъвам
и за това се ненавиждам,
че съм аз на теб във плен.

Споходи ме такава участ
и за туй виновен няма.
Ще бъда в плен и ще се мъча,
щом веч няма път назад.

И нищичко не се променя
докога, не се и знае.
Пленница аз ще ти бъда,
присъдата е веч решена.

Протягам аз ръце в окови
и нищо неща във замяна…
Съгласна съм на тези мъки
на този доживотен плен.