Ольга Гоголева - Пусть растают сомнения

В жизни будет у нас, как судьбой предназначено,
А не так, как порою хотелось бы нам.
За столь дерзкие мысли тоскою заплачено,
Дорогою ценой по дешёвым счетам.

Вновь покрыта снегами земля прошлогодними,
Почему я опять ту же цену плачу?
От судьбы не уйти, понимаем сегодня мы,
Но, как бабочка в пламя, я снова лечу.

Пусть, как снег прошлогодний, растают сомнения
Их с собой унесёт половодья поток,
Как бумажный кораблик и без сожаления...
Знаю, спит под снегами, надежды росток.

Превод на български: Юлияна Великова

НЕКА СЕ СТОПЯТ СЪМНЕНИЯТА

Животът ни - както съдбата чертае го,
а не, както на нас ни се иска да бъде.
За мислите дръзки с тъга ний заплащаме
ценности скъпи,  за евтини смятаме.

Отново земята  със сняг е покрита,
защо аз пак за цената й плача?
Не ще избягаме, зная,  ний от съдбата
но като пеперуда  в  пламък, отново се мятам.

Като  ланшен сняг нека  стопят се съмненията,
поток пълноводен да ги отнесе.
Като корабче книжно и без съжаления…
Знам,спи под снега зрънцето надежда.