Слънчевото зайче
направо във хола върху ломинатните плочи.
Спря, помислих че си изкълчи крачето,
а то се огледа и почна да шета
от ъгъл до ъгъл по цялата стая;
дори със куклите взе да играе -
за миг светна в очето на мечето;
критично огледа как е облечено.
После се плъзна със страх по тапетите
към полилея - да види как свети.
Не се удиви и обратно полази
на прозореца светъл пак към перваза.
Блесна за сбогом и скочи навънка.
Скри се навярно под близката трънка...
31.03.2014 г.
из сборника за деца "Цветът на снега",
София, 2014 г.
Свидетельство о публикации №116033107662