Времето
Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени
и в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.
Времето неумолимо бяга
и тревогата в сърцата ляга.
А часовникът без жал – тиктака
и държи без сън очите в мрака.
Но душите за любов копнеят,
а мечтите до смъртта живеят
Свидетельство о публикации №116032812607
ВРЕМЯ (вольный перевод П.Голубкова)
Время неустанно утекает,
Время нас на старость обрекает.
И минуты – в годы превращает,
И в тела – усталость поселяет,
Но в сердцах, где гнёзда боли свиты,
Ни мечты, ни песни - не забыты.
Время неизбежно утекает,
И тревога в сердце возникает.
Хоть безжалостны часов «тик-таки»,
И глаза без сна дрожат во мраке,
Но душа - любви еще желает,
И мечта - до смерти доживает.
Удачи!
Петр Голубков 29.03.2016 11:39 Заявить о нарушении