Времето

Генка Богданова

Времето неумолимо тича.
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата -  вече уморени
и в сърцата ни – от болка свити,
още пеят и звънят мечтите.

Времето неумолимо бяга
и тревогата  в сърцата ляга.
А часовникът без жал – тиктака
и държи без сън очите в мрака.
Но  душите за любов  копнеят,
а  мечтите до смъртта живеят


Рецензии
Уважаемая Генка! С удовольствием почитал целый букет стихов и некоторые попытался перевести на русский, в том числе и этот:

ВРЕМЯ (вольный перевод П.Голубкова)

Время неустанно утекает,
Время нас на старость обрекает.
И минуты – в годы превращает,
И в тела – усталость поселяет,
Но в сердцах, где гнёзда боли свиты,
Ни мечты, ни песни - не забыты.

Время неизбежно утекает,
И тревога в сердце возникает.
Хоть безжалостны часов «тик-таки»,
И глаза без сна дрожат во мраке,
Но душа - любви еще желает,
И мечта - до смерти доживает.

Удачи!

Петр Голубков   29.03.2016 11:39     Заявить о нарушении