Запустение
Упадък
Преди, когато аз от тук минавах,
виждах как на пейките седят
овдовели баби… Поздравявах,
те спираха веднага да плетат
и втренчваха очи у мен: „Коя си? -
с разперена над веждите си длан.
Май ще да е минал автобуса,
ти да не си щерка на Стоян?...“
Сега и баби няма…Само кучета
сноват из запустелите дворове.
Не се завръщат синове и внучета,
да палнат по свещица на гробовете.
И улиците пусти. Само тръни
и този цъфнал на мегдана глог…
С болка забелязвам как се гъне,
на стълба, скъсания некролог.
Къщата ни… спираме колата.
Ръждясал е от влагата резеца.
Отдавна е заключена вратата -
завинаги си тръгнал чужденецът.
От пътя само виждаме стъклата
на прозорците - изпотрошени!
И зейналата дупка на вратата,
и клони, и колове - повалени…
Гледам тази пустош и сърцето ми
свива се… Душицата ми страда!
Боже, къщицата ни… селцето ни!
Как се преживява тоз упадък!
Запустение
http://www.stihi.ru/2016/03/21/3797
Перевод Александра Борисова
Раньше, когда я сюда приезжала,
Видела – вдовые бабы сидят,
С ними здоровалась. Кончив вязанье,
Женщины те с удивленьем глядят.
«Чья ты?» - их подняты лодочкой руки,
Взоры свои заслонив от лучей.
«А, ты, наверно, Стоянова дочка,
Дом на краю у селения чей».
Нет теперь бабушек… Только собаки
Стаей кружат по безлюдию тут.
И не приходят сыны их и внуки,
И на могилы свечей не несут.
Улицы пусты и только шиповник
Также цветёт на колючих кустах.
С болью смотрю – покосились заборы,
Мохом покрылись в селе ворота.
Домик родной… Подхожу я к калитке,
Весь поржавел от погоды запор.
Двери закрыты. Деревья поникли.
Их не ласкает жильцов уже взор.
Вижу с дороги разбитые стёкла,
Дыры зияют в родных воротах.
Птиц не слыхать, их мелодии смолкли,
И беспорядок на клумбах, цветах.
Глядя на пустошь и этот упадок,
Сердце болит и страдает моё.
Боже, наш домик, моя ты отрада!
Как пережить запустенье твоё!
Свидетельство о публикации №116032103797
Юлияна Великова 23.05.2016 05:56 Заявить о нарушении
Искандер Борисов 23.05.2016 16:01 Заявить о нарушении