Върху белия свят срещнах странник брадат.
Бе облечен във ангелско рухо.
Сопа носеше той в безпардонния зной,
и под нос си мърмореше глухо.
Аз подвикнах му: „Стой! Фин е земният слой.
Ще се срине, а тежки сме двама.“
Беше странник сакат. Куц и грозен. Рогат.
И повлече ме в някаква яма.
Беше дяволът лош. Бе подкупен. За грош
ме удави във своята сянка.
Някой в тази река ми подаде ръка
и възкликнах спасена: „Осанна!“
От лозница реси, впити в мойте коси
се разлистиха в мощни ластари.
Бях докоснала Бог...
Нейде свиреше рог
и по кралски звучаха фанфари.
Как се докоснах до Бог
© Copyright: Румяна Пелова, 2016
Свидетельство о публикации №116030812430
Свидетельство о публикации №116030812430
Рецензии