МАЙКА
/В памет на майка ми/
Цялата в черно - слабичка, свита...
Тича след нас до спирката чак.
Смее се уж, а с влага в очите
пита: "Кога ще си дойдете пак?"
Да може отново тя да разкаже
колко тъгува за своя съпруг
и колко много за не той значил
и как не са могли един без друг...
Потътрила тежките чанти със лук,
дърпа да вземе и наште багажи.
"Не се мъчете, дайте ги тук,
аз съм носила и по тежко даже..."
...Майчице мила, ти не разбираш,
че твоята мъка най ни тежи!
И търсим виновно думи с които
поне мъничко да я утешим.
Автобусът дошъл е. Скачаме бърже.
Навънка е ад - вали и фучи.
Но мама не мърда - маха и бърше,
побелели от мъка и старост очи.
Юлияна Великова - Майка
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116022908828
Свидетельство о публикации №116022908828
Рецензии