Юлияна Великова - Пролет чука
Като, че отново зимата захвана -
разлюти се Марта зла и неразбрана.
Фучи та се къса, изпочупи клони,
просторите скъса, покрива събори…
Цели дни и нощи трупа преспи снежни,
нищо общо няма вече с дните прежни.
„Студ на поразия - вика чинка Минка,
писна ми да пия чай против настинка."
Но докъм обяда взе снегът да спира.
Марта на обратно взе да реагира.
Слънцето надникна - засмяно момиче,
подир ден поникна бялото кокиче.
Пък и зад стобора до ограда стара,
гледам, че подал е връхче минзухара.
Чинка Минка слага кофа под капчука
и с усмивка блага вика: „Пролет чука!”
Друго е, ви казвам, времето сегашно,
щом и Марта мина, няма вече страшно!
Свидетельство о публикации №116022604066