……………………….
Днеска Верка влезе в клас
с мартеничка на яката.
Всички ахнаха в захлас,
обградиха я децата.
-Кой ти я направи Вера? -
я попита госпожата.
-Баба я усука вчера,
със конци от двата цвята.
Преждата е от коприна,
изразходвахме я всичката.
Закачих и на Ирина,
туй е име на козичката.
Браво! - рече госпожата,
утре, в мартенския ден,
на ревера с мартенички
ще ви видя тук при мен.
Юлияна Великова - Мартеничка
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116022508080
Свидетельство о публикации №116022508080
Рецензии
Дорогая прятелка-Юлечка, написала Вам два письма, Вы не ответили, может, они не дошли... Посылаю Вам стих
http://www.stihi.ru/2016/08/26/1248
Елена Жукова-Желенина 28.08.2016 18:01 • Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2016/08/26/1248
Елена Жукова-Желенина 28.08.2016 18:01 • Заявить о нарушении
Леночка, еле теперь я увидела последное твое письмо - стихотворение "Он у дома не вернулся" месяц май 2016г.Другое письмо не получила. Благодарью дорогая. Прочитаю стихи.
С теплом! Обнимаю!
Юлияна Великова 28.08.2016 18:36 Заявить о нарушении
С теплом! Обнимаю!
Юлияна Великова 28.08.2016 18:36 Заявить о нарушении
Как рада поговорить с Вами, дорогая Юлечка. С теплом и добрыми пожеланиями...
Елена Жукова-Желенина 29.08.2016 05:35 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 29.08.2016 05:35 Заявить о нарушении
Превела на български: Юлияна Донева
НЕ СЕ ВЪРНА ОТ ВОЙНА
Не вярваше. Тихо стоеше.
Мълчеше. Очите й молеха.
Вагон след вагон посрещаше
Чакаше….Безкрайно чакаше…
А на погребението крещеше
че той се не връща назад.
С ума си всичко разбираше,
но пак търсеше милият поглед.
На някъде хората бързаха:
Кутии, багажи, денкове…
Шумят тъгуват смеят се,
нахлуват и изчезват в нощта.
Перонът притихна.. Огънче
там само блесна самотно.
Въздъхна…. Боли я душата….
Мина време и тя си отиде ...
Юлияна Великова 30.08.2016 19:40 Заявить о нарушении
НЕ СЕ ВЪРНА ОТ ВОЙНА
Не вярваше. Тихо стоеше.
Мълчеше. Очите й молеха.
Вагон след вагон посрещаше
Чакаше….Безкрайно чакаше…
А на погребението крещеше
че той се не връща назад.
С ума си всичко разбираше,
но пак търсеше милият поглед.
На някъде хората бързаха:
Кутии, багажи, денкове…
Шумят тъгуват смеят се,
нахлуват и изчезват в нощта.
Перонът притихна.. Огънче
там само блесна самотно.
Въздъхна…. Боли я душата….
Мина време и тя си отиде ...
Юлияна Великова 30.08.2016 19:40 Заявить о нарушении
Спасибо за Ваш щемящий и такой душевный перевод, дорогая Юлечка!!! Вы так глубоко и тонко чувства передали... Очень понравилось!!!
Елена Жукова-Желенина 31.08.2016 07:01 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 31.08.2016 07:01 Заявить о нарушении
Дорогая Юлечка, я сегодня Вам послала письмо... С теплом и улыбкой.
Елена Жукова-Желенина 31.08.2016 20:23 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 31.08.2016 20:23 Заявить о нарушении