Юлияна Великова - Марчето от вторият етаж

Край прозореца ми честичко минава,
Марчето от вторият етаж.
Види ли ме, шумно поздравява,
 спира и... ела я виж тогаз.

 Бързам, казва, намам време Гиче,
вземам внучката от забавачка.
Спирам да те видя и ще тръгвам,
че ще плаче нашата хлапачка.

Но спре ли се веднъж, уви,  не тръгва
и ядове започвам да събирам.
Щото и клюкарства и послъгва,
та е по добре да се не спира.

Но почва тя:  Бе, знаеш ли, мазето,
пак до глезени е наводнено.
Мислех, чудих се, накрай си рекох:
„ Туй е само работа на Нено“.

Щото го видяли в керханите,
да купува мас, във тенекии.
Само той задръстил е тръбите,
с неговите свински мазнотии.

Че речете му накрай, ма, Гиче,
стига се е правил все на луд.
Страх го е, сакън да се не мине.
Ми да си направи малко труд.


  С пръчка ли, със нещо там да бръкне,
да отпуши тез тръби въджишки.
/Марчето погнусено потръпна/
Току виж, че плъпнали и мишки.

Чудя се и с тая  Йорданова -
сипала кезап във тоалетната!
Като нищо ще ни изпотрови.
 Ама, ней е туй, мечта заветна.

Лятос нали с наш Благой се биха,
де си построил отпред гаража.
Харчиха пари, па се съдиха.
Бе, голяма злоба, да ти кажа.

И защо бе туй, какво постигна?
Е, гаража, още си е тук.
/Тука Марчето ми понамигна/ -
Да ни прави, искаше, на пук.

Сетне продължи със настървение:
Чакай да ти кажа и за Тошко.
Кръвно вдигам веч от възмущение,
зарад таз раздрънканата трошка.

Що пред входа точно я паркира?
Зад гаража, място колко щеш.
Как, кажи ми да не се нервирам.
Ядове тук, само да береш.

Внучетата где ще си играят?
Ако стане някой сакатлък, сетне....
Не можах да я изтрая:
„Стига! – рекох-  Хайде вече, млък!“

Мара млъкна, фръцна се и тръгна.
Че се докачи, бе вече ясно.
И ме стегна жабата ми гръдна,
и сърцето ми забумка бясно.

Ей така, на, нервите пили ми,
Марчето от вторият етаж.
А да я отпратя, нямам сили.
А се канех, не веднъж и дваж.