Уталожиха се страстите...
Правят своето годините.
Трепвам! ... Мръдват леко храстите
и се шмугва кос в къпините.
Продължавам мисълта си:
„Колко суети излишни
следвала съм, а пред нас е
мъдростта на Бог Всевишни.
Той в света се проявява
и Светая е Светих.
Той с духа си ме дарява
да напиша този стих.
От тъги ме разтоварва
и по път ме води нов.
Пази всеки, който вярва,
и дарява го с любов.
Съзерцавам храста, коса,
този мак и онзи глог...
Не стои пред мен въпросът
кой създателят е – Бог!
Юлияна Великова - Не стои пред мен въпросът
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116022304646
Свидетельство о публикации №116022304646
Рецензии