САМОТНИЦИ
Вървят с пожълтели лица
по пътя си хората.
Мисли грижовни,
пътеки са врезли в челата им.
С опънати скули,
с натежали очи от умора,
мъка, по - гъста от кал,
е вкопана в душите им.
Потънали в себе си,
наоколо те не поглеждат.
Непознати за тях са,
далечни и чужди лицата.
Вървят без любов и мечти,
вървят без надежда
и спътник единствен за тях е,
уви, самотата.
Юлияна Великова - Самотници
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116022304595
Свидетельство о публикации №116022304595
Рецензии
