Николай Лилиев Болгария
ПРОЩАВАЙ! НЕ ЗОВИ! НЕ СПОМНЯЙ!
Прощавай! Не зови! Не спомняй!
И не проклинай свойте дни!
Душата ми блуждай бездомна,
но свойта участ не вини.
Аз не разбирам, не греша
и отминавам пак безгрешна,
тъй както някога те срещна
безпаметната ми душа
в деня на първите съблазни,
в деня на първата лъжа.
Аз не разбирам, не тъжа
по нашия забравен празник,
угаснал в здрачните вълни
на всепрощаваща забрава.
О, чуй, душата ми звъни:
Не спомняй! Не зови! Прощавай!
Прощай! Не помни! Не зови!
http://www.stihi.ru/2016/02/17/6770
Перевод Александра Борисова
Прощай! Не помни! Не зови!
Свои не проклинай ты дни.
Душа моя, блуждай бездомно,
Но свою участь не вини.
Не разбирался, не грешил,
Ты уходила вновь безгрешной
И иногда желал я встречи
Моей беспамятной души,
В часы первейшие соблазна,
И самой первой в жизни лжи.
Не разбирался, не тужил
О днях забытых наших счастья -
Угасли в сумрачной дали
И всепрощающа печаль.
И вдруг душа моя звенит:
Не помни! Не зови! Прощай!
Николай Лилиев Прощай! Не помни! Не зови!
© Copyright: Искандер Борисов, 2016
Свидетельство о публикации №116021706770
Свидетельство о публикации №116021706770
Рецензии
Здравейте уважаеми Александър, извинявайте че ви безпокоя, но искам да ви помоля да преведете на руски това мое стихотворение, за да го изпратя на конкурс в Самара. Ще ви бъда много благодарна.
ПОРАЗИЯ
Гледам с очи натъжени
отсрещният хълм уродлив
и връща се споменът в мене
за излета толкоз щастлив.
Този хълм – оголял и опушен,
де до днес бе оазис зелен,
сега е така омърлушен,
че болка поражда у мен.
Някой захвърлил цигара
И без съвест напуснал курията.
Лумнал след него пожара
И ето ти теб поразията.
Клоните, в смъртна агония,
още пукат….ще станат на прах…
Мисля си аз за законите –
де ги?! …. И хваща ме страх.
Ударения!
ГлЕдам с очИ натъжЕни,
отсрЕщният хЪлм уродлИв
и врЪща се спОменът в мЕне,
за Излета тОлкоз щастлИв
Някой захвЪрлил цигАра
И без сЪвест напУснал курИята.
ЛУмнал след нЕго пожАра
И Ето ти тЕб поразИята.
КлОните в смЪртна агОния
Още пУкат – ще стАнат на прАх.
МИсля си Аз за закОните?
ГДе са? …И хвАща ме стрАх.
Ето моят несполучлив опит:Дословен превод на руски – / не поетичен!/
Юлияна Донева
ПАКОСТЬ
Я вижу с глаза грустные,
перед мной холм уродливой.
и вернулся вспомен к мне
за екскурсия счастливая.
Етот холм – гол , опустел,
был до вчера оазис зелены
Теперь так опальны исхудалы,
что боль породит у меня.
Некоторой сбросил сигарета
и без совест ушел из курган.
После его разгорелся пожар
и вот тебя разорение стало
Ветви в смерная агония
стукать – пойтись прахом.
И думаю я „ где закон?“
И ловит мне страх.
Юлияна Великова 22.02.2017 15:52 • Заявить о нарушении
ПОРАЗИЯ
Гледам с очи натъжени
отсрещният хълм уродлив
и връща се споменът в мене
за излета толкоз щастлив.
Този хълм – оголял и опушен,
де до днес бе оазис зелен,
сега е така омърлушен,
че болка поражда у мен.
Някой захвърлил цигара
И без съвест напуснал курията.
Лумнал след него пожара
И ето ти теб поразията.
Клоните, в смъртна агония,
още пукат….ще станат на прах…
Мисля си аз за законите –
де ги?! …. И хваща ме страх.
Ударения!
ГлЕдам с очИ натъжЕни,
отсрЕщният хЪлм уродлИв
и врЪща се спОменът в мЕне,
за Излета тОлкоз щастлИв
Някой захвЪрлил цигАра
И без сЪвест напУснал курИята.
ЛУмнал след нЕго пожАра
И Ето ти тЕб поразИята.
КлОните в смЪртна агОния
Още пУкат – ще стАнат на прАх.
МИсля си Аз за закОните?
ГДе са? …И хвАща ме стрАх.
Ето моят несполучлив опит:Дословен превод на руски – / не поетичен!/
Юлияна Донева
ПАКОСТЬ
Я вижу с глаза грустные,
перед мной холм уродливой.
и вернулся вспомен к мне
за екскурсия счастливая.
Етот холм – гол , опустел,
был до вчера оазис зелены
Теперь так опальны исхудалы,
что боль породит у меня.
Некоторой сбросил сигарета
и без совест ушел из курган.
После его разгорелся пожар
и вот тебя разорение стало
Ветви в смерная агония
стукать – пойтись прахом.
И думаю я „ где закон?“
И ловит мне страх.
Юлияна Великова 22.02.2017 15:52 • Заявить о нарушении