Николай Лилиев Погасло былое далече

Николай Лилиев Болгария
Погасва споменът далече…

Погасва споменът далече,
и миналото е мечта.
Навън шуми. Пред тъмни речи
мъртвеят немите уста.
 
Към петият етаж понесен
по стълбите аз чувам смях,
и някаква незнайна песен
навява на душата страх.
 
О тая горестна забрава
на чувството, че си самин,
че не за тебе засиява
от свойта лодка Лоенгрин,
 
че не за тебе се обсебят
тъми от будни светила,
че не за тебе снежен лебед
размахва белите крила,
 
че не и тебе упоява
лъхът на син и строен крин.
О тая горестна поява
пред първий акт на Лоенгрин!



Погасло былое далече
http://www.stihi.ru/2016/02/17/2933

Перевод Александра Борисова

Погасло былое далече,
Ушла безответно мечта.
Не слышатся тёмные речи,
Мертвеют немые уста.

И с улицы шум мне доносит,
И чей – то мне чудится смех,
Звучат незнакомые песни,
На душу спускается страх.

И чувство забытое светит,
Что сам я себе господин,
Но мне никогда не ответит
Из лодки святой Лоэнгрин.

И не для меня месяц светел,
Мечта вдохновенна, светла,
И не для меня белый лебедь
Два гордых расправил крыла.

И всё же тебя опьяняют
От лилии белой лучи.
И снова в мечтах возникает
Печальный святой Лоэнгрин.



 

________________________________________


Рецензии