Дишам те на пресекулки!
Търся те във своя сън,
в който сънища-светулки
преотстъпват всеки звън
от творбите на цикади,
скрити в буйните жита.
Чувстваш ли, че пак съм млада?
Сякаш двадесет лета
нищо-нищичко не значат.
Миналото – стих живян.
Туй е моята закачка -
сгръщам те като бръшлян!
Позволявам ти да дишаш,
дъх през влюбени листа.
Сигурно е: ще те пиша
и след двадесет лета.
Дишам те на пресекулки
© Copyright: Румяна Пелова, 2016
Свидетельство о публикации №116021306006
Свидетельство о публикации №116021306006
Рецензии