Сергей Рудаков Кончилось следствие Разпитът свърши

„КОНЧИЛОСЬ СЛЕДСТВИЕ...”
Сергей Борисович Рудаков (1909-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РАЗПИТЪТ СВЪРШИ
 
Разпитът в края е. Празни нелепици бол.
Колко посредствено чукаше таз прословута машина.
Можел стихът да роди произвол.
Ставаме, тръгва си с мен като чужда Марина.
 
Разпитът свърши, реши следователят тъп,
вече приел дружелюбеща поза:
– Стиховете оставете, ще ви навредят,
вие свободно пишете си проза.


Ударения
РАЗПИТЪТ СВЪРШИ
 
Ра́зпитът в кра́я е. Пра́зни неле́пици бо́л.
Ко́лко посре́дствено чу́каше та́з прослову́та маши́на.
Мо́жел стихъ́т да роди́ произво́л.
Ста́ваме, тръ́гва си с ме́н като чу́жда Мари́на.
 
Ра́зпитът свъ́рши, реши́ следова́телят тъ́п,
ве́че прие́л дружелю́бешта по́за:
– Сти́ховете оставе́те, ште ви навредя́т,
ви́е свобо́дно пише́те си про́за.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Рудаков
КОНЧИЛОСЬ СЛЕДСТВИЕ...
 
Кончилось следствие. Сколько пустой чепухи.
И как неважно строчит пресловутая эта машина.
Здесь не имели успеха стихи,
И незнакомкой уходит со мною Марина.

Глупый законник, окончив последний допрос,
Принял вполне дружелюбную позу:
– Что вам стихи, – наставительно он произнес, –
Лучше на воле примитесь за прозу.
 
               Август 1943 г.




---------------
Руският поет и литературовед Сергей Рудаков (Сергей Борисович Рудаков) е роден на 8/21 октомври 1909 г. в гр. Виница, Подолска губерния. Баща му и братята му са разстреляни с обвинения за контрареволюционна дейност. От 1928 до 1929 г. учи във Висшите държавни курсове по изкуствознание при Института по история на изкуствата, завършва факултета по език и литература при педагогическия институт „А. Херцен” (1941 г.). От 1935 до 1936 г. е интерниран от Ленинград във Воронеж. Работи като чертожник и учител по литература, помага за подреждането на литературните архиви на Осип Манделщам. Автор е на изследвания за поезията на Пушкин и на поетите от неговото обкръжение, взима дейно участие в работата на Пушкинската комисия при Академията на науките на СССР. От началото на Великата отечествена война воюва в редовете на морската пехота на Ленинградския фронт. След тежко раняване през 1942 г. е прехвърлен на нестроева служба, но през 1943 г. е осъден за подправяне на документ и след 3-месечен затвор е изпратен в наказателен батальон на фронта. Загива на 15 януари 1944 г. в боевете сред Могильовска област. Литературоведческите му статии, студии и монографии са публикувани чак след смъртта му. Стиховете му са включени в поетичните антологии „Советские поэты, павшие на Великой Отечественной войне”, издадени през 1965 и 2005 г.