Турско знаме развява се днес
сред червените-бели конци.
Март объркал е своя адрес
за пореден път... Не бежанци,
не натрапник на чужда земя,
аз се чувствам достоен човек.
С Аспарух съм дошла у дома
и прераждам се век подир век.
Моя българска, родна земя,
колко още тегла ще търпиш?
Но не мога, не мога сама
да помогна... Нали току-виж
след горчивите мои слова
обявят ме за подъл човек.
Само скланям пред тебе глава
и се моля: дано има лек
и дано възродиш някой ден
тези минали царствени дни -
като феникс, от огън роден,
като лъв, настървен от злини!
Мартеница
© Copyright: Румяна Пелова, 2016
Свидетельство о публикации №116021109117
Свидетельство о публикации №116021109117
Рецензии