Уйльям Шекспир. Две строфи из Макбета

To-morrow, and to-morrow, and to-morrow,
Creeps in this petty pace from day to day
To the last syllable of recorded time,
And all our yesterdays have lighted fools
The way to dusty death.
Out, out, brief candle!
Life's but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more: it is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.
MACBETH, act V, scene V

И завтра..., завтра..., завтра...
Идет шагами мелкими день ото дня
К последней строфе писанное время
И все «вчера» как свечи освещают 
Наш путь дурной к пыльному тлену.
Ты дотлевай огарок!
Жизнь – это блуждающая тень, актер несчастный,
Паясничавший за гроша на сцене,
Вовек забыт потом. Это рассказ –
Болтовня урода, и в ней столь шум и ярость
Без смысла и значения...
МАКБЕТ, д.V, сц.V


И утре..., утре..., утре...
Пълзи със дребни стъпчици от ден на ден
към сетна сричка писаното време
и всяко наше „вчера” е глупост осветена
по пътя към тленна смърт.
Догаряй къса свещ!
Животът – сянка блудна е, актьор нещастен,
нахалос пилеещ свойте дни на сцената,
навек забравен после; туй разказ е
от урод избрътвен, пълен с шум и ярост
без смисъл и значение ...
МАКБЕТ, д.V, сц.V