И пропълзява отново този ден
по скулите на утрото смълчано.
Пристъпва бавно в недопят катрен,
по- тъжен от най- тъжното начало.
По прозорците ми стича се мъгла,
а вятърът в пореден път агонизира.
Брули ядовито тежки мисли в мен
и сърце препълва- в гърч прелива.
Дори да се превърна в зимна нощ,
при теб да дойда, за да те обсебя,
не ще премръзна от никаква вина…
Защото те обичам. От света не крия.
Не крия
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116020607885
Свидетельство о публикации №116020607885
Рецензии
