Евгений Панфилов Так устал Уморен съм

„ТАК УСТАЛ...”
Евгений Андреевич Панфилов (1902-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


УМОРЕН СЪМ

Уморен съм! Край легло желано
като ястреб сън кръжи над мен.
Идвам. С плясък ме посреща вана,
пълна с огън леденостуден.

Топвам се, и втори път, и трети,
изпръхтявам и изскачам вън.
Зад гърба ми към зората крета
накълваният от птици сън.

Пак присядам... Трополят трамваи...
Здрасти, утро, нов ден е това!
Ръкописът, дълго чернова бил,
най-накрая стана белова.


Ударения
УМОРЕН СЪМ

Уморе́н съм! Край легло́ жела́но
като я́стреб съ́н кръжи́ над ме́н.
И́двам. С пля́сък ме посре́ща ва́на,
пъ́лна с о́гън ле́деностуде́н.

То́пвам се, и вто́ри път, и тре́ти,
изпръхтя́вам и изска́чам въ́н.
Зад гърба́ ми към зора́та кре́та
накълва́ният от пти́ци съ́н.

Па́к прися́дам... Трополя́т трамва́и...
Здра́сти, у́тро, но́в ден е това́!
Ръкопи́сът, дъ́лго чернова́ бил,
на́й-накра́я ста́на белова́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Евгений Панфилов
ТАК УСТАЛ...

Так устал! Постель давно желанна.
Сон, как ястреб, сторожит меня.
Я иду. Встречает плеском ванна,
Ледяного полная огня.

Окунаюсь раз, другой и третий,
Фыркая, выскакиваю вон.
За спиною никнет на рассвете
Птицей обескрыленною сон.

Вновь сижу… Проносятся трамваи…
Здравствуй, утро жизни трудовой!
Рукопись, так долго черновая,
Наконец-то стала беловой.

               1936 г.


Евгений Панфилов
ТАК ВТОМИВСЯ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Так Втомився! Ліжко так бажане.
Сон, як яструб, сторожить мене.
Йду туди, де кличе плескіт ванни,
Крижаного повної вогню.

Поринаю тричі, на останок -
Залишаю, фиркнувши, полон.
За спиною никне на світанку
 Птахом обескриленим мій сон.

Знов сиджу... Проноситься трамвай...
Здрастуй, ранок долі трудової!
Ось і писанина чорнова,
Стала вже нарешті біловою.





---------------
Руският поет и публицист Евгени Панфилов (Евгений Андреевич Панфилов) е роден на 13/26 декемри 1902 г. в Петербург. Учи в литературното студио на организацията „Пролеткульт” и в Ленинградския държавен университет (1920-1927 г.). От 1920 г. публикува стихове в издания като „Грядущее”, „Деревенская беднота”, „Петроградская правда”, „Юный пролетарий”, „Пламя” и др. Работи като фрезовчик и библиотекар в заводите „Гознак”, „Русский дизель”, ръководи литературни кръжоци на работнически колективи в заводите „Светлана”, „Электросила” и др. Член е на Ленинградската асоциация на пролетарските писатели, съиздател е на сп. „Вулкан” (1922-1923 г.). През 1923 г. заедно с поетите Иван Василев и Владимир Ричиоти, с които участва в групата на младите пролетарски писатели „Стройка”, е съавтор на поетичния сборник „Певучая банда”. Автор е на стихосбирките „На рубеже” (1926 г.), „На седьмом этаже” (1928 г.) и „Мечта” (издадена през 1958 г.). През Великата отечествена война е доброволец в народното опълчение. Военен кореспондент е на в. „За Советскую Родину”. Загива през август 1941 г. в боевете край р. Оредеж, Ленинградска област.