Александр Еременко Отрывок из поэмы Откъс от поема

„ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ”
Александр Викторович Еременко (1950-1921 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТКЪС ОТ ПОЕМА

Срива облик сред сложна гора тази куха прозираща схема,
непригодната шума, натрупана там, шумоли.
Покрай пустия път се огъва безшумната лема
с телеграфни черти, от които главата боли.

Разрушава се въздух. Нарушават се връзки-талази
в елверигата и провалената цветна леха.
Напосоки под себе си е запълзяла река,
през контурите лази, а после съвпадат по фаза.

Електрически вятър, завързан с изпразнени възли
на земята червена, под видимата й съдба,
върху кораби борове болтове сплели са в пъзел
с изкривени главички и задръстена с глина резба.

Щом край мен в две редици елхи неизбежно самотни
прелетят, аз ще видя: рекичка, на десния бряг
сред дълбоката кал мърда селище с люде работни
и заводче за тухли с премерени процепи в тях.

И какво, че не бях единайсет години подред?
Пак в горичката есенна облик е чист и подробен.
Там стои си и дупката, гдето бе Колка Жадобин
от олово край нощния огън отлял пистолет.

Там жена ми бродира на дълги и скучни кревати.
Там невястата моя на столчето пусто седи.
Мойта майка се тътри почти до гърдите в мъглата,
през прозорчето внукът ми въздуха скапан следи.

Аз там вчера умрях. И дочувах с ужасния вятър
как по твърдия път отминава работният кон,
чувах как там, когато отиваше към планината,
конски сили задвижваха сякаш бензинов трион.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Еременко
ОТРЫВОК ИЗ ПОЭМЫ

Осыпается сложного леса пустая прозрачная схема.
Шелестит по краям и приходит в негодность листва.
Вдоль дороги прямой провисает неслышная лемма
телеграфных прямых, от которых болит голова.

Разрушается воздух. Нарушаются длинные связи
между контуром и неудавшимся смыслом цветка.
И сама под себя наугад заползает река,
и потом шелестит, и они совпадают по фазе.

Электрический ветер завязан пустыми узлами,
и на красной земле, если срезать поверхностный слой,
корабельные сосны привинчены снизу болтами
с покосившейся шляпкой и забившейся глиной резьбой.

И как только в окне два ряда отштампованных елок
пролетят, я увижу: у речки на правом боку
в непролазной грязи шевелится рабочий поселок
и кирпичный заводик с малюсенькой дыркой в боку.

Что с того, что я не был здесь целых одиннадцать лет?
У дороги осенний лесок так же чист и подробен.
В нем осталась дыра на том месте, где Колька Жадобин
у ночного костра мне отлил из свинца пистолет.

Там жена моя вяжет на длинном и скучном диване.
Там невеста моя на пустом табурете сидит.
Там бредет моя мать то по грудь, то по пояс в тумане,
и в окошко мой внук сквозь разрушенный воздух глядит.

Я там умер вчера. И до ужаса слышно мне было,
как по твердой дороге рабочая лошадь прошла,
и я слышал, как в ней, когда в гору она заходила,
лошадиная сила вращалась, как бензопила.




---------------
Руският поет Александър Ерьоменко (Александр Викторович Ерёменко) е роден на 25 октомври 1950 г. в с. Гоношиха, Алтайския край. Пише стихове от 18-годишен. Работи като зидар, огняр, литературен сътрудник на в. „Сельская новь” и др. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1977-1978 г.). Член е на московския клуб „Поэзия ”, съосновател е на неформалната литературна група на метаметафористите. Публикува стихове в самиздатски издания, първите му поетични публикации в периодичния печат са от 1986 г. в сп. „Юность”, след което печата в издания като „Знамя”, „Дети Ра”, „Урал”, „Сельская молодежь”, „Огонек”, „Наша улица”, „Литературная газета” и др. Автор е на стихосбирките „Добавление к сопромату” (1990 г.), „Стихи” (1991 г.), „На небеса взобравшийся старатель” (1993 г.), „Горизонтальная страна” (1994 г.), „Инварианты” (1997 г.), „Горизонтальная страна. Избранные сочинения” (1999 г.), „Opus Magnum” (2001 г.) и „Поэты-метареалисты: А. Еременко, И. Жданов, А. Парщиков” (2002 г.). Живее в Москва. Умира на 20 юни 1921 г. в Москва.