Когато погледна снега и от ослепителната белота очи притворя,
аз се сещам за блясъка на Сина и Неговата слава на Тавора.
Когато очи към слънцето вдигна и от неговия огнен венец
просълзена премигна, аз се сещам за непристъпността на Отец.
Когато за любов зажадувам – малка като трохичка или необятна като степ,
аз Светия Дух сънувам, защото всички пътеки на сърцето ми водят към Теб.
Всички пътеки на сърцето ми водят към Теб
© Copyright: Румяна Лазарова, 2016
Свидетельство о публикации №116012003986
Свидетельство о публикации №116012003986
Рецензии
