Сплитам с пръсти от мечтите си коси
и затъквам в тях слънце и усмивки.
Прегръщам ден , в ръцете ми- звезди.
Нощите ме викат. За любов ме искат.
Към тебе тръгвам, по- боса от снега,
ала не усещам студ- обичта ме жали.
Превръщам се в очите ти в.... сълза.
Оттам ме пиеш- така по мен си жаден.
И те молят моите ръце от днес- реки.
Остани и тази нощ. Да те имам сито.
В молитва сбирам за тебе думи в дни
и ги крия в себе си от омаята на бялото.
Виждам в нощите как сама не ми се спи,
тъй тъжен е градът, когато теб те нямам.
В сърцето си побирам мои бели тишини.
Без любов душата ми е страшно празна.
По бяла тишина
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116011511983
Свидетельство о публикации №116011511983
Рецензии