Луната спи
с облак бял завита,
щурците
лятото сънуват,
кутре,
под храста свито,
едва-едва пролайва –
може би насън
из тревите
гони пеперуда.
Севернякът,
южен плащ наметнал,
мислите ми
невидимо разлиства,
лицето ми докосва,
сълзите ми изтрива
и от мен
към теб шепота ми тих понася:
„Благодаря,
че позволяваш тихичко
да те обичам.”
Благодаря
© Copyright: Ласка Александрова, 2016
Свидетельство о публикации №116011409632
Свидетельство о публикации №116011409632
Рецензии
