Марк Шатуновский Банальные вещи Банални неща

„БАНАЛЬНЫЕ ВЕЩИ”
Марк Алексеевич Шатуновский (р. 1954 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БАНАЛНИ НЕЩА

Късогледи години стоят си с виновна усмивка
в шлифер стар и развлечен зад прашния шкаф огледален:
на баща не приличат те – с хилава свита обвивка
постепенно подпухват, топят се в миража банален.

Ще излезеш на двора от изхода паралитичен –
има още такова почти безболезнено средство –
ще намокриш краката, дори да е време прилично,
в поизсъхващи калища на алиментното детство.

Кой така ви наплаши, от фотоалбум ви изгони,
довоенни момчета, забутани от битието,
изречения знаещи, даже самбистки прийоми,
с изражение, търсещо прежни черти на лицето.

Ваште сенки на лунния бряг на страха ви се скитат –
сенки дълги, редили на гола земя монументи,
вас тресе ви от всяко вълнение на слабините,
от лежащите в джобовете на гърди документи.

Преживяваш в квартира, а редом са глухи дувари
на живота изстиващ и нейде далече прокуден,
някой гледа оттам, от портрети на генсекретари,
и ситнят за развод физкултурните столични люде.

Или себе си срещнеш на мръсната стълбищна клетка,
но какво да си кажеш, щом няма какво да говориш,
само молещо гледаш към двойника с грозното кепе:
нека тук постоим, да не се разотиваме скоро.

Нещицата край нас като охлюв живеят измамно:
спрей в защита и ярко червило на устните морни,
само ключове два и билет – други улики няма!
В илюзорна случайност молби за пощада позорни.

Тоз нищожен животец за собствена прошка изнудва;
захаросани сълзи от детски измами отново;
както с лъч след дъжда опрощение ново се сбъдва,
изпълзява навънка от чантички и от джобове.

Но защо да щадиш? Та убийци пощада не знаят!
И къде да заминеш, а после защо да се връщаш?
Тук какво ще намериш, в какво ще повярваш накрая?
В туй: децата растят, а земята върти се могъщо...


Ударения
БАНАЛНИ НЕЩА

Късогле́ди годи́ни стоя́т си с вино́вна усми́вка
в шли́фер ста́р и развле́чен зад пра́шния шка́ф огледа́лен:
на башта́ не прили́чат те – с хи́лава сви́та обви́вка
постепе́нно подпу́хват, топя́т се в мира́жа бана́лен.

Ште изле́зеш на дво́ра от и́зхода паралити́чен –
и́ма о́ште тако́ва почти́ безболе́знено сре́дство –
ште намо́криш крака́та, дори́ да е вре́ме прили́чно,
в поизсъ́хвашти ка́лишта на алиме́нтното де́тство.

Кой така́ ви напла́ши, от фотоалбу́м ви изго́ни,
довое́нни момче́та, забу́тани от битие́то,
изрече́ния зна́ешти, да́же самби́стки прийо́ми,
с израже́ние, тъ́рсешто пре́жни черти́ на лице́то.

Ва́ште се́нки на лу́нния бря́г на страха́ ви се ски́тат –
се́нки дъ́лги, реди́ли на го́ла земя́ монуме́нти,
вас тресе́ ви от вся́ко вълне́ние на слабини́те,
от лежа́штите в джо́бовете на гърди́ докуме́нти.

Преживя́ваш в кварти́ра, а ре́дом са глу́хи дува́ри
на живо́та изсти́вашт и не́йде дале́че проку́ден,
ня́кой гле́да отта́м, от портре́ти на ге́нсекрета́ри,
и ситня́т за разво́д физкулту́рните сто́лични лю́де.

Или се́бе си сре́штнеш на мръ́сната стъ́лбиштна кле́тка,
но какво́ да си ка́жеш, штом ня́ма какво́ да гово́риш,
са́мо мо́лешто гле́даш към дво́йника с гро́зното ке́пе:
не́ка ту́к постои́м, да не се́ разоти́ваме ско́ро.

Нештица́та край на́с като о́хлюв живе́ят изма́мно:
спре́й в зашти́та и я́рко черви́ло на у́стните мо́рни,
са́мо клю́чове два́ и биле́т – дру́ги у́лики ня́ма!
В илюзо́рна случа́йност молби́ за пошта́да позо́рни.

Тоз ништо́жен живо́тец за со́бствена про́шка изну́два;
захаро́сани съ́лзи от де́тски изма́ми отно́во;
ка́кто с лъ́ч след дъжда́ опроште́ние но́во се сбъ́два,
изпълзя́ва навъ́нка от ча́нтички и от джобо́ве.

Но зашто́ да штади́ш? Та уби́йци пошта́да не зна́ят!
И къде́ да зами́неш, а по́сле зашто́ да се връ́шташ?
Тук какво́ ште наме́риш, в какво́ ште повя́рваш накра́я?
В ту́й: деца́та растя́т, а земя́та върти́ се могъ́що...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марк Шатуновский
БАНАЛЬНЫЕ ВЕЩИ

Близорукие годы стоят с виноватой улыбкой
в мешковатом плаще за зеркальным ободранным шкафом:
на отца не похожи – какой-то комплекции хлипкой,
и слегка оплывают и плавятся с медленным кайфом.

Или выйдешь во двор с параличного черного хода –
есть еще и такое почти безобидное средство –
только ноги промочишь, пусть даже сухая погода,
в подсыхающих лужах времен алиментного детства.

Кто вас так напугал, кто вас вытряс из фотоальбомов,
довоенные мальчики, в угол забитые бытом,
знатоки изречений и даже самбистских приемов,
с выражением лиц, совпадающим с чем-то забытым.

Ваши длинные тени на лунной поверхности страха –
тени прежде стоявших на голой земле монументов,
вас знобит от любого волнения в области паха,
от лежащих в нагрудных карманах своих документов.

Проживаешь в квартире, а рядом глухие отсеки
остывающей жизни, уже не способной продлиться,
кто-то смотрит оттуда, как смотрят с портретов генсеки,
и еще мельтешит в физкультурных разводах столица.

Или встретишь себя на замызганной лестничной клетке:
не найдешь, что сказать, и не выйдет с собой разговора,
только смотришь просяще на этого в ношеной кепке,
мол, еще постоим, ну, чего разбегаться так скоро.

Незаметные вещи ведут свою жизнь, как улитки:
вот баллончик губами обласканной яркой помады,
два английских ключа и билет – разве это улики?
Это так ненарочно и просит позорно пощады.

Эта мелкая жизнь вымогает себе упрощенье,
горстку сахарных слез намывая из детских обманов,
и как после дождя, получив для себя отпущенье,
выползает наружу из сумочек или карманов.

Так зачем их щадить? разве так поступают убийцы?
и куда уходить, а уйдя, для чего возвращаться?
что здесь можно найти или в чем захотеть убедиться?
в том, что дети растут и земля продолжает вращаться...




---------------
Руският поет, писател и литературен критик Марк Шатуновски (Марк Алексеевич Шатуновский) е роден на 6 март 1954 г. в Баку. Завършва филологическия факултет на Московския държавен университет. През 80-те години е активен член на поетичното студио „Луч”, един от организаторите е на московския клуб „Поэзия”. През 1993 г. издава в. „Благонамеренный кентавр”, ориентиран към литературния ъндърграунд. Чете лекции в университети в САЩ. Член е на Съюза на писателите на Русия (1992 г.). Съосновател и редактор е на сп. „100 words” (1993-1998 г.), съосновател е на Московския поетичен клуб, участник е в поетичния проект „Making words”. Публикува поезия, проза и есеистика в издания като „Юность”, „Новая Юность”, „Цирк Олимп”, „Знамя”, „Постскриптум”, „Five fingers”, „6ix”, „100 words”, „Lettres russes”, „Glas”, „Poesie des Regions d`Europe”, „Молодая поэзия”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др. Автор е на стихосбирките „Ощущение жизни” (1990 г.), „Мысли травы” (1992 г.), „Сверхмотивация” (2009 г.), на книгата с есета „После и после” (2008 г.), пиесата „Траектория улитки или анекдот о смерти Сталина” (1990 г.) и романа „Дискретная непрерывность любви” (1995 г.). Живее в Москва.


Рецензии
Хорошее стихотворение и отличный перевод! Спасибо, Красимир, за прекрасную работу! С теплом и уважением!

Виктор Глебов 2   16.01.2016 23:05     Заявить о нарушении
Спасибо за добрую оценку, Виктор.
Поздравляю Вас со светлым праздником Богоявления!
Удачи, друже.
С уважением и теплом,
Красимир

Красимир Георгиев   19.01.2016 13:37   Заявить о нарушении
Спасибо, Красимир! Ответно поздравляю Вас и Ваших близких с этим прекрасным Праздником!
http://www.stihi.ru/2016/01/18/7296

Виктор Глебов 2   19.01.2016 19:36   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.