Нощта постепенно свлича черен кадифен килим,
Усипан с множество блестящи пъпки
По него стъпва Тишина с котешките стъпки
Тя среща живо и неживо и плахо се усмихва им
Със своята красота и нежност
И, без съмнение, с глас омайващ
Ни кара да я слушаме с покорност
И само Вятърът си позволява
Да шепне на господарката си със затаен дъх,
Че време е да се качат на най-високия планински връх
Че сега редът е щафета на Зората да даде
Да поведе хорото на нашето битие
Денят ще бъде фаворит на лудата игра
Ще млъкне всичко враз, когато падне мрак
И от върха ще се яви отново Тя
Да омагьоса нас със своя нежен глас
2/08/96
България
Прекрасна Тишина
© Copyright: Татьяна Влах, 2016
Свидетельство о публикации №116011300756
Свидетельство о публикации №116011300756
Рецензии
