Ние...

Знам.
И ти не спиш...

Не спиш във нощите,
в които не заспивам.
Буден като мен стоиш
и тъга душите ни облива.

Минават дни и часове,
изпълнени с мълчание.
Всеки сам е. И сърцето му
се пълни със страдание.

Кой  пръв ръка ще подаде,
кой пръв със нея ще прегърне,
кой пръв безрадостните дни
във светлина ще ги превърне.

Ела, подавам ти и двете си ръце!
Ела, любов, побързай, няма време!
Ела! Ръка в ръка, сърце в сърце
нашата пътека докрай да извървим.


EL_
11.01.2016г.

Колаж: Иван Станков


EN_fi_su_EL_Леналеночка


Рецензии