Не ме обичай като вятър див,
недрата ми до дъно порещ.
Обичай ме като среднощен бриз-
едва повърхността докосващ.
Да бъда кротка, синя и добра.
С луни примамливо изгрели.
Да виждам върху техните била
как кацат устните ти прелетни.
Издирвай в тялото ми всеки знак
за тайнство,дишащо след залез.
Изписвай себе си - то няма как
да те изтрий от свойта памет.
Не ме обичай сляпо, на инат,
от скука, нито пък по навик.
Обичай ме различен всеки път.
С любов, в която има пламък.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2016
Свидетельство о публикации №116010707530
Свидетельство о публикации №116010707530
Рецензии
