Тази нощ ме очаквай в съня си,
както чака морето моряк.
Ще загърбя тез пристани глухи,
този пълен с мълчание мрак.
Само дъх да поема - двукратно,
и ще скоча сред тези вълни,
чиито пориви, лудо и бясно,
все ме теглят към твойте скали.
Днес не блъска в сърцето ми котва,
ни верига - да дърпа назад.
Като вятър вълните ще поря,
за да стигна мечтания бряг.
Стискам длани, а в тях - обичта ми.
Сякаш огън ръцете гори.
Тази нощ ме очаквай в съня си -
ще съм твоята страст до зори.
Очаквай ме
© Copyright: Милена Йорданова, 2016
Свидетельство о публикации №116010710145
Свидетельство о публикации №116010710145
Рецензии
