Гео Милев Ето иде дядо Мраз

Чакай, детко, да обуем
топлите чорапки,
че навън, погледай - падат,
падат, падат капки.
 
Дъжд вали и вятър вее
непрестанно, всеки час:
скоро, скоро ще пристигне
тук при нас и дядо Мраз.

 Дядо Мраз - студен, замръзнал,
и със сняг отрупан цял -
иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.

Иде през гори, балкани -
чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът
му напълнен е добре.
 
Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред -
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.

Един ден ще се събудиш
рано, рано сутринта,
през прозореца ще видиш -
побелял навън света.
 
И снежинки много, много,
хвъркат с лекички крилца,
като бели пеперудки,
като весели деца...

Вятърът сега неспирно
вън реве със страшен глас
и ни казва и повтаря:
"Иде, иде дядо Мраз!"


ВОТ ИДЁТ ДЕД МОРОЗ

Подожди, малыш, наденем
тёплые носочки,
на дворе, гляди, с деревьев
падают листочки.

Дождь шумит и ветер дует
непрестанно и всерьёз:
скоро, скоро к нам прибудет
долгожданный Дед Мороз.

Дед Мороз спешит, холодный,
весь засыпанный снежком,
к нам через леса и горы
на спине с большим мешком.

Путь держа от Черноморья,
Дед Мороз идёт пешком,
льдом, и инеем, и снегом
тот мешок набит битком.

Свысока тряхнёт, рассыплет
Дед чудесный свой мешок,
все вокруг поля покроет
лёд, и иней, и снежок.

И однажды ты проснёшься,
поглядишь в окно с утра:
всё вокруг бело от снега -
детворе гулять пора!

Легкокрылые снежинки,
словно бабочки, кружат,
как весёлые детишки,
будто снежный звездопад...

Нынче ветер непрестанно
страшным голосом ревёт,
говорит нам, повторяя:
"Дед Мороз идёт, идёт!"