Аз съм скрита в твоята сълза.
В студените ти длани,
докоснати невидимо от мрака.
В плачещото ти сърце,
разкъсвано от скръб и болка.
В тъжните седефени очи,
непознали блясъка на светлината.
Аз отдавна живея в теб,
пред никого дори да не признаваш.
Аз съм твоята сърдечна рана.
Несподелена мъка дълги дни и нощи.
И съм царица в тебе… Без отмяна.
Мълком песента ти в плачове изливам,
а се смееш, когато ти е скръбно още.
Аз съм скрита много на дълбоко в теб…
В сърцето ти пропаст съм бездънна.
Никой не ме обича… Все си търся дом.
Ала аз обичам всеки... Безогледно.
Самота съм…
Прегръщам те до болка. И безумно.
художник- Бояна Петкова
Признание
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115121206137
Свидетельство о публикации №115121206137
Рецензии
Самотата - прегърната до болка. Простичко и неотменимо трудно. Желание потънало в бездънна пропаст...
Росен Русев 16.12.2017 23:53 • Заявить о нарушении
Росен Русев 16.12.2017 23:53 • Заявить о нарушении
