Кученце
то беше с три.
И с много тъжни,
изразителни очи.
Погледна ме със тях
и сърцето ми се сви.
Молеше ме за храна.
За коричка хляб.
Беше дребничко
и с бяла козинка,
родило се във дом,
в който място
нямало за него.
Дори и в двора
не намерили подслон.
Едно момиченце
се спря при него.
Клекна и с жалост
го погледна.
Погали го и го прегърна.
Отиде някъде с него.
След много време,
когато автобуса чаках,
отново кученцето беше там.
Изкъпано и пухкаво.
Детската добра ръка
се бе погрижила за него.
Друга, също тъй добра,
бе направила протеза …
Така сега щастливо,
снежнобяло, малко пухче,
пътници посреща и изпраща.
EL_
26.11.2015
EN_fi_su_EL_Леналеночка
Свидетельство о публикации №115112908838