ЕДИНСТВО
Въздухът наситен е.
Звъни
с птичи песни и въздишка блага.
Звездопад с очите на жени
разпалва огън и копнеж предлага.
Мистично светят звездните платна.
И на мечтите пътят е мистичен.
Така изгрява синята луна.
Така животът с нрав е по-различен.
Земята спи.
И клоните гнезда
събрали са крилата за отмора.
А аз се рея тихо над града
и търся светлината на простора,
където няма черен мрак и враг,
където слънцето в морето се събужда.
А земята е невеста пак
и от дъжда отново има нужда.
Въздухът окъпано блести.
Птича песен плува из простора.
Земята под крилата им лети,
а аз за сбогом махам им от двора.
12.11.2015г.
Единство
© Copyright: Величка Петрова, 2015
Свидетельство о публикации №115111308794
Свидетельство о публикации №115111308794
Рецензии