Пред прозореца ми чака
есента
и едно голямо небе,останало
жадно,
всичко изля през нощта...
Тръгвам,
мълчаливо крача и всеки
мокър лист ме гали...
Моята ароматна липа се съблича
свенливо,
а одеждите й - златни,
залезночервени, ръждиви,
дори
изтънчен беж..., вятърът
завърта в цветен листопад.
Изцеждам летен спомен -
ароматен липов цвят, пренесен
в топъл чай,
търси рима на усмивка...
А аз
усещам, че ме има...
щастливка
Есенно
© Copyright: Дима Политова, 2015
Свидетельство о публикации №115111106362
Свидетельство о публикации №115111106362
Рецензии
