Андрей Сергеев Песня на улице Песен на улицата

„ПЕСНЯ НА УЛИЦЕ”
Андрей Яковлевич Сергеев (1933-1998 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕСЕН НА УЛИЦАТА
 
По пресечките, по редутите
ний по двама с другари се лутахме.
 
За какво ли не бъбрехме здравата,
светогледите преиначавахме.
 
За живот правоверен тъгувахме
и за Блок и за Нарбут хортувахме.
 
Потвърждавахме вечните истини,
тъмнината подкрепяше мислите ни.
 
След това по различните пътища
се разминахме, пръснахме, сбутахме
 
и сами се разбихме на атоми;
а тогава, тогава, тогава ний
 
бяхме умни, щастливи, увлечени,
бе животът ни там по пресечките.


Ударения
ПЕСЕН НА УЛИЦАТА
 
По пресе́чките, по реду́тите
ний по два́ма с друга́ри се лу́тахме.
 
За какво́ ли не бъ́брехме здра́вата,
светогле́дите преинача́вахме.
 
За живо́т правове́рен тъгу́вахме
и за Бло́к и за На́рбут хорту́вахме.
 
Потвържда́вахме ве́чните и́стини,
тъмнина́та подкре́пяше ми́слите ни.
 
След това́ по разли́чните пъ́тишта
се разми́нахме, пръ́снахме, сбу́тахме
 
и сами́ се разби́хме на а́томи;
а тога́ва, тога́ва, тога́ва ний
 
бя́хме у́мни, штастли́ви, увле́чени,
бе живо́тът ни та́м по пресе́чките.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Андрей Сергеев
ПЕСНЯ НА УЛИЦЕ
 
Переулками, переходами
Мы бродили с друзьями по-двое.
 
Говорили о всякой всячине,
Все на свете переиначивали.
 
Тосковали о жизни праведной,
Толковали о Блоке, Нарбуте.
 
Рассуждали вокруг да около,
Темнота размышленьям способствовала.
 
А потом дорогами разными
Разошлись, разбрелись, растолкались мы,
 
Разошлись, расщепились на атомы,
А тогда-то, тогда-то, тогда-то мы –
 
Мы счастливыми были, умными,
Наша жизнь прошла переулками.




---------------
Руският поет, писател и преводач Андрей Сергеев (Андрей Яковлевич Сергеев) е роден на 3 юни 1933 г. в Москва. Завършва Московския педагогически институт за чуждестранни езици (1958 г.). Превежда англоезична поезия, от 1959 г. публикува преводи от Робърт Фрост, Карл Сендберг, Джеймс Джойс, Уйлям Йейтс, Томас Елиот и др. През 50-те години членува в неформалното творческо сдружение – групата на Чертков. Негови творби се появяват в самиздатския печат. Първата му публикация на проза в официалния печат е от 1990 г., а първите му публикации на стихове са от 1993 г. в списанията „Новый мир”, „Родник” и „Новое литературное обозрение”. Печата в издания като „Юность”, „НЛО”, „Дружба народов”, „Знамя”, „Вопросы литературы”, „Литературное обозрение” и др. Автор е на книгите с поезия и проза „Розы” (1996 г.), „Рассказики” (1997 г.), „Альбом для марок” (1997 г.) и „Изгнание бесов: Рассказики вперемежку со стихами” (2000 г.). Загива под колелата на автомобил на 27 ноември 1998 г. в Москва.