Ябълката цъфнала се нежи
под априлското небе.
А пчели навиват златна прежда
в бледорозовите цветове.
Две гугутки в клоните играят
и нехаят за смъртта.
Луднали на люлка залюляна,
палави деца летят.
Златни ябълки като в Едема
зреят.Не познала грях,
мълком ще пристъпи тъжна Ева
да откъсне някоя от тях.
Морен в сянката ще седне старец
в броеница мъдрост да реди,
да си спомня славеева младост,
прегоряла в битки и беди.
Ябълката после клони свежда,
Колко обич нежна ражда тя!
Боже, остави ми ти надежда
в семе ябълково да се преродя.
Ябълката
© Copyright: Дафинка Станева, 2015
Свидетельство о публикации №115110507157
Свидетельство о публикации №115110507157
Рецензии
Здраве и усмивки, мила Дафинке!
http://stihi.ru/2026/02/22/2578
Красимир Георгиев 23.02.2026 13:53 • Заявить о нарушении
http://stihi.ru/2026/02/22/2578
Красимир Георгиев 23.02.2026 13:53 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.