Генрих Сапгир Парад идиотов Парад на идиотите

„ПАРАД ИДИОТОВ”
Генрих Вениаминович Сапгир (1928-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПАРАД НА ИДИОТИТЕ
 
Вървя. А насреща
вървят идиоти:
идиот брадат,
идиот голобрад,
идиот ноздреват,
идиот бърнеустат,
идиот тъпоглав,
идиот голямоглав,
идиот в ушите с памук обилен.
 
Върви идиот ухилен,
върви идиот унилен,
върви идиот симпатичен,
върви идиот апатичен,
върви идиот нормален,
върви идиот нахален,
върви идиот гениален,
върви идиот епохален.
 
Едни идиоти – прилично облечени,
а други по-зле – необръснати, смачкани,
едни са по римски загърнати с вестници,
а други в чертежи и сметки се лашкат,
а други прикриват срама си зад кръпки,
а други са учени – с трудова тръпка.
 
Големи задачи
идиотите влачат,
коли и имоти
въртят идиоти.
Върви идиот, почти плаче:
„Преследват ме тук неудачи!
Жена – истеричка,
началник – дебил,
а аз страдам
неврастеник че съм бил!”
 
Вървят идиоти – държат комбинати,
заводи, научни звена, институти
и някакви колби, крака на ракети,
и някакви книги, скулптури, етюди,
нарамили снимки на мъртва планета
и някакви странни незнайни предмети.
 
Вървят идиоти, по пътя се вият,
там двама от тях с радост някого бият,
а други двамина красят някой, ето,
обменя венци идиотът с джуджето.
 
Идиотите честни са
като лопати,
идиотите ясни са
като плакати,
идиотите общо добри са момчета,
но страшничко е подир тях да се крета.
Идиотски песньовки мучат идиотите,
идиотски идеи твърдят идиотите,
а не знаят, да знаят не щат идиотите,
че са нявга измислени от идиоти.
 
Вървят работяги, вървят дипломати,
вървят колективи, активи и роти,
край дълга кирпична ограда се клатят,
вървят идиоти, вървят идиоти,
„Марш на идиоти” оркестърът свири,
парадът на уроди волно се шири
и ти идиот да си там си обречен,
сред общите им кръговрати повлечен.
 
А може би туй е нормално? Природа?
Движение, цел, свобода за народа?
Че лазеха с цел по картечните цеви,
че гинеха купом към своите цели...
 
И нека умра за мечтата на идиота
блажено с усмивката на идиота.
 

Ударения
ПАРАД НА ИДИОТИТЕ
 
Вървя́. А насре́шта
вървя́т идио́ти:
идио́т брада́т,
идио́т голобра́д,
идио́т ноздрева́т,
идио́т бърнеуста́т,
идио́т тъпогла́в,
идио́т голя́могла́в,
идио́т в уши́те с паму́к оби́лен.
 
Върви́ идио́т ухи́лен,
върви́ идио́т уни́лен,
върви́ идио́т симпати́чен,
върви́ идио́т апати́чен,
върви́ идио́т норма́лен,
върви́ идио́т наха́лен,
върви́ идио́т гениа́лен,
върви́ идио́т епоха́лен.
 
Едни́ идио́ти – прили́чно обле́чени,
а дру́ги по-зле́ – необръ́снати, сма́чкани,
едни́ са по ри́мски загъ́рнати с ве́стници,
а дру́ги в черте́жи и сме́тки се ла́шкат,
а дру́ги прикри́ват срама́ си зад кръ́пки,
а дру́ги са у́чени – с тру́дова тръ́пка.
 
Голе́ми зада́чи
идио́тите вла́чат,
коли́ и имо́ти
въртя́т идио́ти.
Върви́ идио́т, почти́ пла́че:
„Пресле́дват ме ту́к неуда́чи!
Жена́ – истери́чка,
нача́лник – деби́л,
а аз стра́дам
неврастени́к че съм би́л!”
 
Вървя́т идио́ти – държа́т комбина́ти,
заво́ди, нау́чни звена́, институ́ти
и ня́какви ко́лби, крака́ на раке́ти,
и ня́какви кни́ги, скулпту́ри, етю́ди,
нара́мили сни́мки на мъ́ртва плане́та
и ня́какви стра́нни незна́йни предме́ти.
 
Вървя́т идио́ти, по пъ́тя се ви́ят,
там два́ма от тя́х с ра́дост ня́кого би́ят,
а дру́ги двами́на крася́т ня́кой, е́то,
обме́ня венци́ идио́тът с джудже́то.
 
Идио́тите че́стни са
като лопа́ти,
идио́тите я́сни са
като плака́ти,
идио́тите о́бшто добри́ са момче́та,
но стра́шничко е подир тя́х да се кре́та.
Идио́тски песньо́вки муча́т идио́тите,
идио́тски иде́и твърдя́т идио́тите,
а не зна́ят, да зна́ят не шта́т идио́тите,
че са ня́вга изми́слени от идио́ти.
 
Вървя́т работя́ги, вървя́т диплома́ти,
вървя́т колекти́ви, акти́ви и ро́ти,
край дъ́лга кирпи́чна огра́да се кла́тят,
вървя́т идио́ти, вървя́т идио́ти,
„Ма́рш на идио́ти” орке́стърът сви́ри,
пара́дът на у́роди во́лно се ши́ри
и ти́ идио́т да си та́м си обре́чен,
сред о́бштите им кръговра́ти повле́чен.
 
А мо́же би ту́й е норма́лно? Приро́да?
Движе́ние, це́л, свобода́ за наро́да?
Че ла́зеха с це́л по карте́чните це́ви,
че ги́неха ку́пом към сво́ите це́ли...
 
И не́ка умра́ за мечта́та на идио́та
блаже́но с усми́вката на идио́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Генрих Сапгир
ПАРАД ИДИОТОВ

Иду. А навстречу
Идут идиоты
Идиот бородатый
Идиот безбородый
Идиот ноздреватый
Идиот большеротый
Идиот угловатый
Идиот головатый
Идиот – из ушей пучки ваты

Идет идиот веселый
Идет идиот тяжелый
Идет идиот симпатичный
Идет идиот апатичный
Идет идиот нормальный
Идет идиот нахальный
Идет идиот гениальный
Идет идиот эпохальный

Одни идиоты прилично одеты
Другие похуже – небриты помяты
Одни завернулись по-римски в газеты
Другие – в свои чертежи и расчеты
Иные свой стыд прикрывают зарплатой
Иные ученостью эти – работой

Большие задачи
Несут идиоты
Машины и дачи
Несут идиоты
Идет идиот чуть не плача
„Несу я одни неудачи
Жена – истеричка
Начальник – дебил
И я – неврастеник
Себя загубил”

Идут идиоты – несут комбинаты
Заводы научные институты
Какие-то колбы колеса ракеты
Какие-то книги скульптуры этюды
Несут фотографии мертвой планеты
И вовсе невиданные предметы

Идут идиоты идут идиоты
Вот двое из них избивают кого-то
А двое других украшают кого-то
Какого-то карлика и идиота

Идиоты честные
как лопаты
Идиоты ясные
Как плакаты
Идиоты хорошие в общем ребята
Да только идти среди них жутковато
Идиотские песни поют идиоты
Идиотские мысли твердят идиоты
И не знают и знать не хотят идиоты
Что однажды придумали их идиоты

Идут работяги идут дипломаты
Идут коллективы активы и роты
И вдоль бесконечной кирпичной ограды
Идут идиоты идут идиоты
Играет оркестр „Марш идиотов”
Идут – и конца нет параду уродов
И кажешься сам среди них идиотом
Затянутым общим круговоротом

А может быть это нормально? Природа?
И есть и движенье и цель и свобода?
Недаром же лезли на ствол пулемета
Как листья осенние гибли без счета...

Так пусть же умру за мечту идиота
С блаженной улыбкою идиота

               1970 г.




---------------
Руският поет, писател, сценарист и преводач Генрих Сапгир (Генрих Вениаминович Сапгир) е роден на 20 ноември 1928 г. в гр. Бийск, Алтайския край. След 1944 г. е участник на сбирките на литературното студио на Евгени Кропивницки и в т.нар. лианозовска школа на Оскар Рабин. През съветските години публикува само като детски писател (от 1960 до 1984 г. отпечатва 40 стихосбирки за деца и е сценарист на 51 мултипликационни филми), а поезията му за възрастни се печата в самиздатски списания и алманаси като „Метрополь”, „Синтаксис”, „Аполлон-77”, „Стрелец”, „Континент”, „Новый мир”, „Часть речи” и западни издания като „Грани”, „Третья волна”, „Время и мы”, „Neue Russische Literatur”, „Эхо”, „Мулета” и др. След 1989 г. публикува поезия и проза в „Огонек”, „Родник”, „Радуга”, „Знамя”, „Вопросы литературы”, „Дружба народов”, „Иностранная литература” и др. Превежда поезия на американски, немски, английски и еврейски поети. Съставител е на поетичния раздел на антологията „Самиздат века” (1998 г.). Член е на редколегиите на сп. „Стрелец” и сп. „Воум”. Член е на Съюза на писателите на Москва (1988 г.), на Съюза на писателите на СССР (1991 г.), на руския ПЕН център (1995 г.) и на поетичната група ДООС (1999 г.). Автор е на стихосбирките за деца и възрастни „Сказка звёздной карты” (1962 г.), „Звёздная карусель” (1964 г.), „Зверятки на зарядке” (1970 г.), „Летящий и спящий” (1977 г.), „Черновики Пушкина” (1992 г.), „Сонеты на рубашках” (1993 г.), „Избранное” (1993 г.), „Смеянцы” (1995 г.), „Принцесса и людоед” (1996 г.), „Летящий и спящий” (1997 г.), „Собрание сочинений” (в два тома, 1999 г.), „Армагеддон” (1999 г.), „Лошарик” (2000 г.), „Лето с ангелами” (2000 г.), „Неоконченный сонет” (2000 г.), на книгата с разкази „Летящий и спящий” (1997 г.) и др. Умира на 7 октомври 1999 г. в Москва.