Измъчва ме цяла нощ проклетата тъга.
И над мен луната тъй е нежно- тъжна.
И плаче всеки миг в очите ми разлян.
Ти си тръгна, а поредна нощ съм будна.
И топлина си нямам. Хлад отчаяно ме вя.
Тъй тъжно всичко е. И е ридание душата.
Че без теб е. И боли я нея! И боли плътта.
Сълзите са солени. Те... горят ме със тъгата.
И обръчи ме стягат. Души ме ад в гръдта…
Душата ми е свита в кълъбце- моята душица.
И птиците мълчат. Всяка загуби си гласа.
А аз пазя още обич. Ала сякаш съм нежива.
Тъжа
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115110104430
Свидетельство о публикации №115110104430
Рецензии