Дамян Дамянов И кто сказал, что темнота безлика?
И кто сказал, что темнота безлика?
Приходит вечерами без конца
и смотрит на меня, к окну приникнув,
глазами мёртвых мамы и отца.
Они зовут, зовут меня куда-то...
Руками наваждение гоню.
Пока однажды сам — спустясь обратно
и, припадая к окнам виновато, -
детей своих к себе не поманю...
пер. 2023
***
И кто сказал, что темнота безлика?
Приходит вечерами, без конца,
и смотрит на меня, к окну приникнув,
глазами мёртвых мамы и отца.
Они из тьмы зовут меня...Туда ли?
Руками наваждение гоню.
Пока не стану сам окном печальным,
преодолев заоблачные дали,
детей своих, спустясь, не поманю...
пер. 2015г.
Оригинал:
Дамян Дамянов
***
Кой казва, че без лик била тъмата?
В прозореца ми всяка вечер тя
дохожда и ме гледа със лицата
на мойте мъртви майка и баща.
И ме повикват... Знам ли где? Със горест
и с длани пъдя тези две лица.
Дордето — сам превърнат във прозорец —
и аз един ден някъде отгоре
се спусна в миг пред своите деца...
--------------------
Перевод на украинский Любови Цай:
http://www.stihi.ru/2015/10/20/273
Русский перевод Людмилы Станевой
Свидетельство о публикации №115102003420
нет, я задыхаюсь.
прости, не буду больше.
Оливия Лин 31.10.2015 15:24 Заявить о нарушении