СЛЕД ОБЯДА
Колко тихо е през есента!
Седя си тук на пейката пред блока -
сама, заслушана във песента
на птица, кацнала там на високото.
Светлее есенният минзухар,
между зелените листа на здравеца.
Наблизо се е проснал песът стар –
кракът му счупил някакъв мерзавец.
Лек ветрец… и плод един от кестена
откъсва се и в здравеца потъва.
Картината – спокойна, тиха, есенна…
Очи притварям - май ми се приспива.
Време след обяда – всичко спи.
Сякаш, че се чувам, като дишам.
От къде ми дойде този стих?! -
Не знам, но се прибрах, да го запиша.
Юлияна Донева - След обяда
© Copyright: Юлияна Великова, 2015
Свидетельство о публикации №115101806953
Свидетельство о публикации №115101806953
Рецензии
