Смрачи се. Тихо заръми.
От север долетя и вятър хладен.
С Теб, Господи, отново сме сами –
моя Правда, Милост и Отрада.
Едва дочуто по листата шумоли
дъждът и ръси ситни капки по косите.
Духовната ми жажда, Боже, утоли
с благодат и невеществен огън във очите.
Простри над мен невидима ръка
и Дух Свети над мен изливай.
В подрасник осветен ще облека
душата си, във Господа щастлива.
А когато нежна панделка-дъга
безшумно в синевата се извие,
моля Те, увековечи мига
на единение със моя свят Месия.
Ранноесенно
© Copyright: Румяна Лазарова, 2015
Свидетельство о публикации №115101501768
Свидетельство о публикации №115101501768
Рецензии