щрихи 6

///

Есента плахо скръсти ръцете за молитва,
коленичиха мъгли, с ветровете се сгълчаха.
Сянка в сянката се плъзна и се приютиха,
светът е океан, делфини доброто припознаха.

И земетръсите са люти. Пак сърди се земята.
Планетата заседна. От тежки колики се сви.
Слънцето се плаши. Скри лице зад дрямка.
Непонятно тихо вън е. Котаракът ария реди.

///

Този свят е препълнен с явна злост,
болката отдавна в него проговаря.
Лъжат политици, а всеки тук е гост,
животът плува в прокоба и зараза.

Асансьорът забуксува до петия етаж,
а вън тролеите се кискат през минута.
По покривите бяга смугъл персонаж,
страх пълзи… Май вселената е луда.

///

Като ядосан страж вилнее вън дъждът,
удавя непроходилите мисли през комина.
Улукът тежко се закашля- с задух е напук,
асфалтът лъснал по вечеря като млада диня.

Стъпки… стъпки… мрак- локвите прескачат,
и се смеят, поглъщат всички капки наведнъж.
Съмнения у мен и доверието ми се разяжда,
пътищата многоръки, кой от тях да си избера.

///

Луната през тюлено перде
следи звездите и се разпорежда.
Врабчетата се губят две по две,
светофарът сигналите разрежда.

Денят е тромав, свъсил вежди,
автобусът се клатушка като баба.
Циганите ровят в коша за боклук,
а аз търся днес с кого да се заяждам

///

художник- Елена Величкова