Дамян Дамянов. Неотправленное письмо

Привет, мой милый, добрый человек,
Спешит к тебе мой вечер бесприютный...
Смогу ли я вместить в своём письме
всё, что словами выразить так трудно?..
Испепелился лист в моих руках,
от пламени, которым строчки пышут.
От тишины такая боль в ушах,
что даже мыслей собственных не слышу.
Совсем один. Похож на мертвеца
под выгоревшей лампой этой белой.
Одна звезда на нитке без конца
в окно моё стучится оголтело.
Зачем ветра вспороли небеса
и темнота накрыла мир завесой?
Подхватит буря наши голоса,
развеет вместе с листьями по лесу.
Но всё равно...
                Усни и не гляди!
Я ветер запрягу во тьме ненастной,
в твой сон примчусь и всхлипну на груди.
Но только в сон... Спи и не жди напрасно.
А если утомятся вдруг глаза,
прикрою их и унесусь недвижно
на тихий перекрёсток, в небеса –
мелькни и может там тебя увижу.

2010, январь
Сливен

---------------------------------------------------------

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Дамян Дамянов

Приятелко, приятелко добра,
привет от моята самотна вечер …
В писмо дали ще мога да събера
копнежа си, все още неизречен?
В ръцете ми листът се спепели
от огъня, със който съм го писал.
Слухът от тишината ме боли
и аз не чувам даже свойта мисъл.
...Сега съм сам. Приличам на мъртвец
под тази избеляла нощна кръшка.
Една звезда, завързана с конец,
от вятъра в стъклото ми се люшка.
Защо ли духат тези ветрове
и мракът като зла завеса пада?
Ще грабне бурята нашите гласове
и ще ги пръсне вън със листопада.
Но все едно! …
Заспи, не гледай вън!
Аз ще възседна вятъра и в мрака
ще долетя във кроткия ти сън …
Но само в сън…Заспи! Недей ме чака!
Или очите щом се уморят,
ще ги притворя аз и ще отида
на някой тих, сънуван кръстопът -
мини оттам и може да те видя …