На пътечка в парка
някъде встрани,
потулена зад храсти
и коприва млада
по некаляна тревичка
пропълзя и се задържа
ранко под песните на птичка
ранобудничето оху- боху.
Огледа бавничко
около себе си света
каква е вероятността му
днес да се разходи.
И се замисли малко…
чувал бе да се говори
за страшна участ някъде си
на врели и кипели.
Но сега навири нос,
наум започна малечко
за това или онова
да разсъждава смело:
- Дъждовно днес е.
Мога да изляза.
Мъничко поне.
И аз света да видя.
Да му с е изплезя.
И да се опазя.
От лакомни ръце.
Че не мога никак
бързичко да бягам!
Затова ще тръгна
кротко и полечка
по страничната пътечка.
Младичка тревичка
ранко да си хрупна,
слънце да ме галне,
ако все пак може.
После... ще се върна.
Ще побързам някак…
Оооо… Не дай си, Боже!..
Оху- Боху размисли
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115092103828
Свидетельство о публикации №115092103828
Рецензии