ОНА

Ночь
прохлада
в воздухе
зависла
тишина
слышен
только
шум
мчащихся
на большой
скорости
идя
по дороге
меж деревьев
снимая
паутину
с лица
она
шла
вперед
не смотря
на это
ее это
слегка
раздражало
правда
но ничего
она все равно
продолжала
свой путь
не понимая
и
не осознавая
вообще
ничего
куда и зачем
она
движется
и только
придя
домой
она
поняла
что она
это она
и больше
никто
другой
ей не нужен
вообще
ей и так
хорошо
прекрасно
дышится
и живется
тоже
вполне
нормально
даже замечательно
офигенно просто


Рецензии