Поглед натрапчиво питащ

Тази толкова бяла луна
гледа в прозореца ми отворен -
воайор, който видя ме сама
желае да си поговорим ...

Поглед натрапчиво питащ
тича с душата ми скитник ,
смущаващо някак прониква
да я задържи хипнотично...

Опитвам да се скрия тайно
дълбоко в олтара си личен,
но въпросителните издайно
ме отключват лирично...

От силната смесица  чувство
прелива душата ми цяла,
разбива сърцето ми лудо
и вали от очите ми бяло!..

Тази толкова бяла луна
с ореола си ми говори,
но за да остана сама
спускам плътните щори.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/work/id/214491/#ixzz3kPbQHWVb


Рецензии
Прекрасно! Мне понравилось.
Творческих вам успехов.

Владимир Александрович Янов   26.03.2016 22:03     Заявить о нарушении