Борис Богатков Годен Годен за военна служба

„ГОДЕН”
Борис Андреевич Богатков (1922-1943 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА

Утро бе нормално днес и точно.
Светъл делник есенен започна –
славен ден на бурен труд кипи.
Бдят тролеи, громолят трамваи,
някъде сирена звуци вае,
както винаги кръжат тълпи.

Ала днес на хората лицата
и на столицата красотата –
всичко сякаш с нови чувства бе,
към бойците с братска съм утеха:
за последен път в цивилни дрехи
крача под военното небе!


Ударения
ГОДЕН ЗА ВОЕННА СЛУЖБА

У;тро бе; норма;лно дне;с и то;чно.
Све;тъл де;лник е;сенен запо;чна –
сла;вен де;н на бу;рен тру;д кипи;.
Бдя;т троле;и, громоля;т трамва;и,
ня;къде сире;на зву;ци ва;е,
ка;кто ви;наги кръжа;т тълпи;.

Ала дне;с на хо;рата лица;та
и на сто;лицата красота;та –
вси;чко ся;каш с но;ви чу;вства бе;,
към бойци;те с бра;тска съм уте;ха:
за после;ден пъ;т в циви;лни дре;хи
кра;ча под вое;нното небе;!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Богатков
ГОДЕН
 
Все с утра идет чредой обычной.
Будничный осенний день столичный –
славный день упорного труда.
Мчат троллейбусы, гремят трамваи,
зов гудков доносится с окраин,
торопливы толпы, как всегда.

Но сегодня и прохожим в лица,
и на здания родной столицы
с чувствами особыми гляжу,
а бойцов дарю улыбкой братской:
я последний раз в одежде штатской
под военным небом прохожу!..

               1941 г.




---------------
Руският поет Борис Богатков (Борис Андреевич Богатков) е роден на 3 октомври 1922 г. в гр. Балахта, Красноярския край. Учи в градовете Ачинск, Красноярск и Новосибирск. През 1938 г. получава грамота от Всесъюзния преглед на детското литературно творчество, а първите му публикувани стихотворения са във в. „Ачинская газета” и сп. „Сибирские огни” през 1940 г., когато учи във вечерното отделение на литературния институт „Максим Горки”. През 1941 г. отива доброволец на фронта, но след тежко раняване през 1942 г. е демобилизиран. Няколко месеца работи в Новосибирск, публикува в местната преса, след което отново отива на фронта въпреки забраната на медиците. Печата стихове в дивизионния в. „Боевая красноармейская”. Загива на 11 август 1943 г. в с. Шилово, Смоленска област, повел своя взвод в атака. Посмъртно е награден с орден „Отечествена война”, I ст. През 1973 г. е издадена книгата „Единственная книга” с негови стихове.