Август крачи уморено,
а пътят му със сипеи граничи.
И все тъй е огнено огрян
във време, дюлите когато зреят.
Избуява всеки миг,
сякаш слънчогледна пита
търкулва хоризонта.
И тишината се дели на две-
отсам и оттатък небосвода.
И вятърът чупи си снагата,
очи притваря с галещ повей
по сенки странни под върбата.
А аз усещам как расте
в душата ми- молитва,
и името ти в нея благославям.
Без следа си, нямаш път
освен този, който пред нозете ми
във всеки миг те спира.
Разбираш ли?..
Аз за нас се молих…
И все за теб…
Днес ръцете ти държа
и в август, някъде към края,
молитвата ми се превърна
в сбъдната действителност.
Защото…
Теб те имам!
Молитва
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115082606757
Свидетельство о публикации №115082606757
Рецензии